Знакът на Каин

Две произведения на Борис Акунин са събрани в новата му книга „Знакът на Каин“, разказваща за двама от най-прочутите владетели на Русия

„Моята цел е да предизвикам интерес към историята. Не да преподавам история, дори не да я разказвам, просто да предизвикам интерес към нея.” Борис Акунин

„Москва иде! Крийте се!" Така са викали в Русия от незапомнени времена, страхувайки се от вечно наближаващата опасност – безмилостната власт на нейните управници. Двама владетели с името Иван оживяват в новата книга на Борис Акунин, част от поредицата му за историята на Руската държава. Единият от тях, Иван III, е наречен Велики, другият – неговият внук Иван IV - носи страховитото прозвище Грозни. Романът „Вдовишка забрадка“, в който действието се развива през 1470 г., е посветен на сблъсъка на две системи на управление: тоталитарна Москва и демократичен Новгород. Повестта „Знакът на Каин“ описва събития, случили се век по-късно. А кой от двамата Ивановци е по-страшен, всеки читател може сам да прецени.

„Вдовишка забрадка“ представя мръсните задкулисни политически интриги и жестоките правила на оцеляването. Основният фокус е върху три жени, управлявали независим Новгород – Марфа Желязната, Ефимия Копринената и Настася Каменната. Борбите за влияние между тях са представени потресаващо автентично. В ход са всякакви схеми и ударите под кръста са неизбежни.

В повечето романи на Акунин пред труден и решителен избор са изправени предимно мъже. Във „Вдовишка забрадка“ своя избор трябва да направи една жена – изстрадала много, но силна, властна, хитра и коварна. Това е Настася Каменната, която ще изиграе важна роля за бъдещето на Велики Новгород. На фона на безкрайните интриги и предателства научаваме подробности от бита на новгородци, разбираме как са се правили избори в онези години, ставаме свидетели включително и на първи опити за черен PR, а неочакваната смърт на някои от главните герои е напълно в духа на поредицата „Игра на тронове“.

„Знакът на Каин“ е възхитителен портрет на обезумелия цар Иван IV, известен повече като Иван Грозни заради своите жестокости и зверства. (Показателен е фактът, че никой руски цар след това не носи името Иван). Цялата страна е превърната в безмълвен заложник на неговите безумия, макар че самият Иван Василиевич смята, че просто изпълнява висшата воля.

Повестта се състои основно от монолога на владетеля, разкриващ неговия характер, мисли и действия. Всичко изглежда потресаващо истинско, сякаш е разказано от очевидец на тези събития - или от класен автор като Борис Акунин. Той ни предоставя възможността да вникнем в съзнанието на Иван Грозни. Царят е напълно искрен пред себе си и Бог, вярва в това, което прави, и затова в своите очи не е познатото ни чудовище, дори вършейки всички приписвани му зверства. Заедно с това невероятно точно е пресъздаден колоритът на онези времена и всички детайли от ежедневието на деспота.

Двете произведения улавят духа на времето. Борис Акунин сякаш представя репортаж от мястото на събитието, с подробности до най-малкия детайл, като същевременно разкрива руската душа. Героите са потресаващо автентични, а действията им налагат извода, че нищо в политическите борби не се е променило толкова векове по-късно и опитите за влияние и привличане на тълпите си остават същите.

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.