Златното момче

"Златното момче" на Тара Съливан разказва за Хабо, който е албинос. И може би всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в Танзания, място, където такива като него наричат призраци или зерузеру т.е. нищо. Но не изолираността е по-ужасяващата в случая, а фактът, че днес, в 21-ви век, в северната част на страната, хората с албинизъм биват издирвани, осакатявани и убивани заради вярването, че телата им носят късмет или че смъртта на албинос може да развали проклятие. Местните магьосници уаганга можели да направят така, че косата, втъкана в риболовна мрежа, да улавя риба, а поставените пред мина крака на албинос, да я накарат да произвежда злато... 

Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен – светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда. Братята му и другите деца никога не го викат да играе с тях. Единствено сестра му Асу го обича. Но дори и тя не може да смекчи вината, която Хабо изпитва, когато семейството е принудено да напусне дома си в малкото танзанийско селце. 

Хабо и семейството му прекосяват Серенгети, за да намерят убежище в Муанза. Леля му с готовност ги приема в дома си, но когато вижда Хабо за първи път, тя започва да се страхува. Неочаквано Хабо вече има нова дума, с която да се назове: албинос. Но в Муанза убиват албиноси, защото се вярва, че части от тялото им носят късмет. Не след дълго Хабо бива преследван от един ужасяващ мъж с мачете. За да запази живота си, Хабо трябва да бяга, без да знае дали някога ще може да спре. 

„Златното момче“ е трогателна и разтърсваща история за оцеляване и надежда.

♦  ♦  ♦

Тара Съливан е родена в Индия и прекарва детството си в Бангладеш, Еквадор, Боливия и Доминиканската република с родителите си, които се занимават с международно подпомагане на нуждаещите се. Тя получава бакалавърска степен по испанска литература и когнитивна наука от Вирджинския университет и магистърска степен по латиноамерикански изследвания, както и магистърска степен по управление без стопанска цел от Университета в Индиана. За да направи проучване за „Златното момче“, Тара пътува до Танзания, където интервюира хора, работещи за спасяването и образоването на танзанийци с албинизъм. В момента преподава испански в училище и живее в Малден, Масачузетс. „Златното момче“ е първият ѝ роман.

„Златното момче“ е като талисман срещу суеверията и предразсъдъците. Спомнете си за него всеки път, когато се разминете с различния на улицата. В един безкраен срок от време на всеки човек се случва всичко. И не се знае кога може да се окажете албинос, забит дълбоко в черното сърце на Танзания...

Темз Арабаджиева, Книжно: На по книга, две

 „Златното момче“ би могло да е приказка за чудни земи и несметни съкровища. Очарователна и вълшебна. Такава, която те кара да мечтаеш и след която заспиваш щастлив, че живееш в свят, в който доброто винаги тържествува. Но „Златното момче“ не е приказка и от първата страница те сграбчва със съзнанието, че тази изпълнена с жестокост история е истинска. Една от онези книги, които те карат да погледнеш на света през очите на другия. Книга, която възпитава човечност.

Милена Ташева, Аз чета

Стойността ти като личност се определя от това как изглеждаш ти самият в собствените си очи – като че ли това е най-трудният за предаване урок от родителите към децата. Как израства човек, когато външният му вид мигновено го показва като различен? Главният герой – Хабо, момче, родено с албинизъм, в земя, където естественият цвят на кожата е тъмен – изминава път на откриване на собствената си личност и таланти, които не се определят от външния му вид. Всички се чувстваме различни в един или друг период от живота си. Хабо ще ви покаже, че различията са без значение, когато има поне една прилика между хората – желанието да вършиш добро.

Алекс Кръстев, Четат ли двама

Приказка за бялото момче, което не е бяло. История за черното момче, което не е черно. Толкова често чуваме колко е чудесно да бъдеш различен, че когато прочетем помитаща история като „Златното момче“, се чувстваме все едно реалността ни е ударила жесток шамар. Всъщност да си различен, често е голямо изпитание за духа, а да разбереш кой си – дори непосилно.

Десислава Желева, Orange Books