Зимата на нашите писма

‌Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът – преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота.

Сара – единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза – жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да X помогне.

Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара?

Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето ѝ цели шейсет години. А когато останалите жители на селото я последват, може и чудото да се случи!

След повече от сто години Порвенир ще остане без пощальон. От столицата твърдели, че не обичаме да изпращаме, нито да получаваме писма. Как смеят! Не бих те занимавала с това, ако не беше по силите ти да помогнеш на Сара и на селото ни. Как би могла ли? Много просто, както го направих аз: напиши писмо. И го изпрати на друга жена от селото. Макар да ти е непозната, сподели с нея няколко минути от деня си. Да изградим помежду си верига от думи, толкова дълга, че да стигне до столицата, и толкова здрава, че никой там да не успее да я разкъса.

Завинаги твоя.

Обичам те, Роза