Животът на насекомите

В края на 80-те години Виктор Пелевин става известен, макар и на по-ограничена публика, като автор на научно-фантастични разкази, публикувани в списание „Химия и жизнь“, което по това време представя класиците фантасти. ‌

С романите „Омон Ра“ (1992), „Животът на насекомите“ (1993), „Чапаев и пустота“ (1996) и „Generation П“ (1999) става най-ярката литературна звезда на постсъветското поколение и световна знаменитост.

„Животът на насекомите“, един от най-важните и определящи за по-късното творчество на Пелевин, е остроумен, поетичен и тъжен. Определян като роман антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща фантасмагория, „пастиш“ и „колаж“, той е наситен с дълбоко философско съдържание, в което човешкото начало влиза в екзистенциален конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото многообразие, вечно движение, външни и вътрешни метаморфози.
 

Докато пиша, не мисля за читателя, в процеса на работа не ме интересува кой ще ме чете. Книгата е моя лична творба. Всъщност аз даже ненавиждам писателството, с изключение на ония редки мигове, в които изпитвам нещо особено, което е трудно да се опише и е много по-върховно от въздействието на всякакви наркотици. Мисля, че ако си поставите за задача да сте известен писател и да пишете бестселъри, опитвайки се да угодите на вкуса на публиката, вие се лишавате от вълшебството на точно тези мигове.

Виктор Пелевин