Земя за прицел. Жребият (твърди корици)

В навечерието на Втората световна война Борис Скарлатов-син гледа в перспектива. Разбира, че след войната светът ще бъде друг и едва ли ще може да се приспособи към новата обстановка.

Погълнат изцяло от Банката, той продължава да брани отдадено не само благосъстоянието ѝ, но и собственото си достойнство... А битката отново се води на два фронта.

Ще успее ли Борис да запази не само институцията, но и най-близките си хора? И какво ще реши да пожертва в името на целта?

"Световната война, въстанията, революциите, всеобщата икономическа криза доведоха дотам народа, че хората бяха доволни, ако имат рабо­та и изкарват насъщния хляб, независимо кой им го дава и с каква цена. Така дойдоха на власт фашизмът и Хит­лер в Германия. Бяха доволни, че имат работа и никой не искаше да си мисли, че живее в една страна с невиж­дана дотогава диктатура, че тази страна се готви за реванш, за война с далечни цели - да завладее целия свят. Те не забелязваха или не искаха да забележат огромната полиция, разрастването на армията, антисемитските погроми, липсата на каквато и да е елементарна сво­бода."

Из книгата

♦  ♦  ♦

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.

През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.

С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг.

Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия. През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата й годишнина орден "Стара планина".