Зелената къща

Зеленооко индианско момиче, изтръгнато насила от естествената си среда и възпитано от монахините в мисията Санта Мария де Ниева, се превръща в проститутка. Покрай тази история се нанизват още и още герои и съдби, бурни и чудати. Средоточието им е публичният дом на град Пиура, Зелената къща, своеобразно продължение на зелената джунгла с нейната суровост и коварство. И постепенно изплува и добива очертания един свят, гъмжащ от страсти в разните им проявления – любовни, религиозни, за пари и мощ, – една „човешка комедия“, изтъкана от невинност, грях и поквара, носеща белезите на митичното, на дивото и на цивилизацията.

Със средствата на монтажа Варгас Льоса обединява множество сюжетни линии, които текат успоредно, срещат се и се преплитат, за да изградят пъстрата мозайка на действителността, перуанската, но може би и общочовешката, претворена от магичен майстор на словото, проникнал в дълбините на човешката природа.

♦  ♦  ♦

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български. Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.