Записки под възглавката

Легендарната „Записки под възглавката“ с ново издание от „Апостроф“ в превод от старояпонски.

През 993 г. Сей Шонагон постъпва в свитата на императрица Садако и с това е поставено началото на една изцяло нова и вълнуваща част от нейния живот, който тя решава да опише в „Записки под възглавката“. Книгата е в жанра дзуйхицу (букв. по пътя на четката), който съчетава в себе си белезите на есе и литературна проза.

Произведението включва лични наблюдения и размишления на авторката, описания на събития в двора, поезия. Макар части от него да стават известни, още докато Сей е жива, нейната цел не е била то да бъде публикувано. Въпреки това, художествените достойнства и статута на творбата като исторически документ я превръщат в неразделна част от японската литература.

„Записки под възглавката“ е енциклопедия на своето време.

„Съчиних тези записки за себе си, скрита в тишината на своя дом. Писах за всичко, което съм видяла, за всичко, което е накарало сърцето ми да трепне. Не се опитах да скрия нищо и откровено излях в тях и мислите, и душата си. Разбирах, че някой може да се обиди и затова най-старателно криех записките си. Но, за съжаление, не успях да ги опазя. Без да искам, тръгнаха от ръка на ръка.“ – обяснява самата Сей Шонагон.

Диапазонът на нейните интереси е невероятно широк – от пищните ритуални тържества до флората и фауната на Япония, от пикантните дворцови истории до наименованията на реки, планини, гори.

Древна книга за дворцовия етикет и дамите от свитата на една императрица, „Записки под възглавката“ е изтънчена и очарователна творба, която носи в себе си послания за нежност и красота. Освен че се превръща в емблема за японската литература, творбата на Сей Шонагон е и вдъхновението за едноименния филм с участието на Юън Макгрегър и Вивиан Ву от 1996 г. Еротизмът в лентата, който без съмнение е породен от творбата на Шонагон, не е в описаното, а в чувствената наслада от самия процес на писане, от взаимодействието между навлажнената с туш четка и снежнобелия лист хартия. В своя филм, режисьорът Питър Грийнауей не екранизира книгата, а визуализира това невидимо усещане, което е съвсем непознато за поколенията, израснали с удобствата на компютрите. Той създава своите собствени „Записки под възглавката“.

Сравнена от самия Радой Ралин със стила на Бодлер, „Записки под възглавката“ съдържа поезия в проза, която се нарежда на едно от върховите места на ценностната стълбица на японската литература.

♦  ♦  ♦

В двореца са я наричали Сей Шонагон. „Сей“ – това е първият йероглиф от името на нейния род Кийовара, а „шонагон“ е дворцов ранг, означаващ „младши придворен съветник“. Тъй че, ако интерпретираме нейното име, ще получим „младши придворен съветник от рода Кийовара“. Най-често изказваното предположение за истинското ѝ име Кийовара Нагико. За щастие историците са изровили макар и минимални биографични данни за Сей Шонагон, които ни позволяват да си представим в най-общи линии жизнения път на тази изключително своеобразна и нетипична придворна дама, създала едно също толкова нетривиално и специфично произведение.

Сей Шонагон е родена около 966 г. Принадлежи към род с богати поетични традиции и със слабо политическо влияние. Прадядо ѝ – Фукаябу – е бил включен в списъка на „тридесет и шестимата най-добри поети на периода Хейан“, а баща ѝ – Мотоске – е известен освен като поет и като един от съставителите на поетичната антология „Госен вакашу“ (средата на X в.).

Най-вероятно през 993 г. Сей Шонагон постъпва в свитата на императрица Садако. Започва най-съдържателната част от нейния живот, изпълнена с много преживявания и емоции, описана в неповторимите ѝ „Записки под възглавката“.