Записки по българските въстания (Комплект 1 и 2 том)

От появата на първия том през 1884 г. до наши дни книгата на З. Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като „История славянобългарска“. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши.

Причината за безсмъртието на „Записките“ е разкрита от техния автор, който в предговора към том първи е записал: „Светата истина ми бе знамето.“ Това знаме е било вдигнато от един голям писател за прослава на родината, за възхвала на делата и смъртта на тия, които „умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава, тия /които/ направиха да прогърми името българин по четирите края на света, тия /които/ стъпиха презрително на всичко свое и честно, гордо и неустрашимо издигнаха глава срещу силните тирани.“

Николай Генчев 

Том 1 включва първата част от неговите „Записки по българските въстания“ – една от най-уникалните книги в нашата литература, която е и фундамента, върху който се гради съзнанието на съвременния българин. Съчиненията са под научната редакция на проф. Филип Панайотов и са придружени от подробни бележки за лица, събития и факти, срещащи се в повествованието.

Том 2 включва онази част от „Записки по българските въстания“, която проследява потъпкването на Априлското въстание и последвалите погроми. Томът е придружен от речник на непознати думи, списък на преименувани и уточнени географски имена, статии от Николай Генчев, Александър Балабанов, Людмил Стоянов, Петър Пондев, Веселин Андреев, Ефрем Каранфилов и Иван Гранитски.