Пълно описание на продукта
Кога са добавени българите в Анонимния латински хронограф и кой е митичният им прародител Зиези? Кои са уногундурите българи, от къде идва и какво означава това понятие? Кой се крие зад името на легендарния родоначалник на рода дуло Авитохол? На тези и още много други въпроси от най-ранната българска история отговаря д-р Живко Войников, като представя и анализира наличните писмени източници, във втората книга от своето обширно изследване на културата и произхода на древните българи.
Без да следва традиционното за академичната българска наука избирателно цитиране само на византийските извори, авторът разглежда писмени източници от Западна Европа до Далечния изток. Запознава читателя с неоснователно пренебрегнати арменски, сирийски, арабски и китайски източници, както и малко известни сведения, като тези от осетинския Нартски епос.
С присъщата си обективност и безпристрастност в тълкуването на историческите документи д-р Живко Войников хвърля така важната светлина върху най-тъмния и непознат период от нашето минало с надеждата най-сетне да открием себе си.
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
|---|---|
| Автор | Живко Войников |
| Издателство | Еделвайс |
| Година | 2022 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 488 |
| Вид продукт | Изследвания |
| Жанрове | Българска история |
| Език | Български |
| Националност | Българска |
|---|---|
| Размер на продукта | 13 x 20 x 2 cm |
| Баркод | 9786197186840 |
| ISBN | 9786197186840 |
| Промоции | Коледа |
| Поредица | Заблуди и факти за древните българи |
| Интерес | История |
| Размер на опаковката | 13 x 20 x 2 cm |
| Тегло | 0.2 kg |
Издателство „Еделвайс“ се стреми да запълни празнината, която е останала в българската литература след 1944 г. Осъвременява и публикува забравени или забранени от комунистическата диктатура български книги. Превежда чуждестранни автори, които не намират място другаде в нашата страна и представят различна гледна точка, често чрез собствените им дневници, мемоари и спомени, като най-достоверен източник.
