За държавата. За законите (Е-книга)

‌Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава – res publica.

Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е така, но изложеното от Цицерон в De republica и De legibus е сякаш римското учение за държавата. Res publica няма гръцки еквивалент. И нещо също толкова важно. Основните положения и характеристики на правовата държава – върховенство на закона, върховенство на правотo, върховенство на правосъдието сякаш са били заложени от Цицерон: Цицерон не се е занимавал с идеята за държавата като дело на народа, а с идеята за държавата като правова общност.

- Мария Костова

Марк Тулий Цицерон (106–43 г.пр.Хр.) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г.пр.Хр. в Арпинум (днес Арпино), в област Лациум (днес Лацио).

Марк Тулий Цицерон е най-възрастният син на римски конник със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото цял живот е тясно свързан.Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лациум, чиито жители от 188 пр. Хр. имат римско гражданство.

Неговият когномен (трето име, прякор) Cicero, произлиза вероятно от латинската дума cicer („нахут“). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени това трето име, както го съветват приятелите му. Фамилията Тулий води начало от името на римския цар Сервий Тулий и консула Маний Тулий Лонг. Плутарх предполага един вероятен произход от Тул Атий, цар на волските.

Семейството на Цицерон се мести през 102 г.пр.Хр. в Рим. То принадлежи към второто по важност съсловие на конниците (в древния Рим съсловията на свободните граждани са три в низходящ ред: патриции, конници и плебеи). През 90 пр. Хр. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон започва да се занимава със старогръцки език. След смъртта на Крас 91 г.пр.Хр. заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, той учи право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започва да превежда философската терминология на латински.

След военната си служба през Съюзническата война (91–88 г.пр.Хр.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 г.пр.Хр. (Pro Quinctio).

През 79 г.пр.Хр. Цицерон продължава образованието си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската държава. Той се връща в Рим през 77 г.пр.Хр. и започва своята кариера като политик и адвокат.