Зъл вятър. Новели

Най-хубавите новели на Реймънд Чандлър в нов подбор и нов превод.

„Зъл вятър“ е сборник, в който са събрани седем от най-добрите новели на Реймънд Чандлър, писани от 1935 до 1939 г. Герои в тях са трима детективи: Кармади, Джон Далмас и Филип Марлоу, които споделят една и съща художествена самоличност. В края ще намерите и великолепна хумористична новела в най-добрата традиция на хоръра, чието действие се развива в Лондон, където  Чандлър е прекарал голяма част от детството си.

Любопитна е българската следа в криминалното творчество на Чандлър – прототип на един от престъпниците в „Златните рибки“ е имигрантът Тодор Кривналиев – ненадминат фалшификатор на долари, работил за Ал Капоне, арестуван през 1933 г. и екстрадиран в България.‌

Думите на Реймънд Чандлър ви канят на танц. Не е особено изящен танц. Дори е по-скоро мръснишки. Приемете.

Хората са кръстени на кучета. Детективите прочистват съзнанието си с алкохол. Най-отраканите разбойници са застигнати от револвер. Някои невинни - също. Блондинките са цинични и понякога съумяват да се смеят на шегите на съдбата. Полицаите са честни. Несъмнено. Убийствата са непредвидени. Отчаянието застига всеки. За малко. После се дави в шишето с уиски.

Очите ви танцуват по страниците, излезли изпод пръстите на Чандлър, докато не се затворят. Те заспиват и мислят за питието, което ще си поръчат на бара в съня си.

   Oт книгата

Описанието

„На едновремешен въртящ се стол зад бюрото седеше облегнал се назад мъж, на главата с мека шапка „Стетсън“ с права периферия, с огромен плювалник до десния крак, удобно стиснал върху корема големите си ръце, по които нямаше косми. Имаше кафяви панталони с тиранти и избеляла от много пране жълтеникава риза, закопчана догоре на дебелия му врат, без вратовръзка. Каквото се виждаше от косата му беше с кафяв като миша козина цвят, само слепоочията му бяха снежнобели. Вляво на гърдите му се мъдреше шерифска звезда. Седеше повече на левия си бут, отколкото на десния, защото в десния заден джоб имаше кожен кобур с голям черен револвер. Облегнах се на плота и го погледнах. Имаше огромни уши,”

Диалогът

- Добре. Слушам те. Как се казват тези хора и къде живеят?
Известно време той мълча нацупен, после отвърна:
– Казват се Фос. Преместиха се на изток и ще пратят за кучето, когато се настанят.
– Колко хубаво – рекох аз. – Кучето е кръстено Фос, както се е казвал немски летец по време на войната, а хората са кръстени на кучето!
– Мислите, че ви лъжа? – разпалено се възмути човечецът.
– А, не! Плашите се твърде лесно, за да сте мошеник. Смятам, че някой е искал да скрие кучето. А ето и историята ми. Преди две седмици от дома си в Сан Анджело изчезва момиче, на име Исобел Снеър. Живеела при леля на майка си, приятна стара дама, облечена със сиви копринени дрехи, с ум като бръснач. Момичето се движело с доста съмнителна компания по нощни заведения и хазартни свърталища. Старата жена се опасявала скандал, затова не се обърнала към полицията. Нищо не успяла да научи, докато една приятелка на момичето не видяла кучето при вас. Казала на лелята. Лелята ме нае. Защото когато момичето потеглило с открития си спортен автомобил и не се завърнало, кучето било с него.

Уискито

Уискито изглеждаше хубаво. И миришеше хубаво. Като се тресеше така, че едва не изпусна декантера, детективът сержант Лойд си сипа малко в една чаша, отпи една глътка с пресъхналата си уста и зачака. Подир малко отпи равняващото се на още една супена лъжица. И отново зачака. После изпи голяма доза чисто уиски – голяма доза наистина.
Седна на креслото до декантера, извади от джоба си огромна, сгъната памучна носна кърпа, бавно я разгъна и се избърса – лицето, врата си и зад ушите. След известно време вече не се тресеше чак толкова. По тялото му започна да се разлива топлина. Изправи се, пи още малко уиски, после бавно и мъчително се върна в дъното на стаята.

Блондинките

Тя беше висока, занемарена блондинка с тъжни очи, някогашна полицайка, изгубила работата си, когато се беше омъжила за долнопробния дребен фалшификатор на чекове Джони Хорн, за да го превъзпита. Не успя да го превъзпита, но го чакаше да излезе от затвора, за да опита отново. Междувременно се занимаваше с щанда за пури в „Меншън Хаус“ и следеше с поглед преминаващите през облака дим от евтини пури измамници. Сегиз-тогиз услужваше на някого от тях с десет долара, за да се махне от града. Дотам състрадателна беше.

Цитати от Реймънд Чандлър

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд; ако бяха по-добри – аз нямаше да отида.”

„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.”

„Способността е какво можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш”.

♦  ♦  ♦

Реймънд Торнтън Чандлър (1888–1959) е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература по целия свят. Роден е в Чикаго на 23 юли 1888 г. и от малък обича книгите. Прекалява с алкохола, напуска жена си, но го изхвърлят и от работа – достатъчни основания, за да потърси спасение в думите. Вдъхновяват го детективските истории от списанията. Именно те слагат началото на криминалните романи, с които добива световна слава. В търсене на някакъв източник на доходи Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939 г., когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Книгите му са приети много радушно и през 40-те години на ХХ век Чандлър вече не само пише проза, но и работи по сценарии в Холивуд, сред които е класиката от 1944 г. „Двойна застраховка“, където той е съавтор с режисьора Били Уайлдър.  

Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се превръща в класика. Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения – детективът Филип Марлоу.

Ozone.bg препоръчва още:

1. Стъкленият ключ от Дашиел Хамет

Дашиъл Хамет е един от създателите на черния роман и от първите, който поставя в центъра на действието реалния живот през една епоха, чиито закони – няма да е преувеличено да се каже – са в сила и до днес. За това време е изписано много, но произведенията на Хамет го прави истински разбираемо за нас. Това е времето на Сухия режим, на изграждането на структурите на организираната престъпност в Съединените щати. И нещо още по-важно: именно тогава се наблюдава съвършено отчетливо сливането на политиката и подземния свят.

2. Крадци и детективи от Ърнест У. Хорнънг и Ърнест Брама

В книгата ще откриете най-добрите разкази на двамата писатели, които за пръв път се появяват на български език. Любопитни и забавни, винаги с неочакван край, те ще доставят истинско удоволствие на любителите на криминалната класика.

3. Агенция Барнет и сие от Морис Льоблан

Агенция „Барнет и сие“ е измежду най-забавните и изящни творби на автора, посветени на неговия любим герой. В ролята на детектива Джим Барнет нашият добър познайник Люпен разкрива осем уникални