Йога по сицилиански

„Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. 
Да даваме на света това, което наистина носим, творческия си потенциал, живия си дух.“ 

На фона на интригуващ сюжет писателят и психотерапевт Едуардо Хауреги разглежда едно от най-големите предизвикателства в живота на всеки човек, каквото е търсенето на щастие в типичната за съвременния свят атмосфера на несигурност, напрегнатост и забързаност.
Ако ви се чете нещо различно, „Йога по сицилиански“ е за вас!

Лиза работи в голяма фирма в Германия и е подложена на голям стрес. Крепят я само заниманията ѝ с йога. Когато неочаквано наследява къща в малко сицилианско градче, решава да замине за известно време. Намерението ѝ е, докато ремонтира и продаде къщата, да преосмисли и пренареди живота си. 

Но нещата в колоритната Сицилия не се случват по план. Без да очаква, Лиза ще се превърне в единствения преподавател по йога в региона. Ще се влюби в най-неподходящия мъж. И ще се окаже замесена в драматичната история на семейството ѝ с мафията. Но като истински йога ще се опита да трансформира Закона за вендета посредством Закона за любовта.

ЗАЩО ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТОЗИ РОМАН?

• Защото поставя фокуса върху вътрешната сила, която всеки от нас притежава и която ни позволява да се опълчим не само на собствените си призраци, ограничения и слабости, а и на опасностите, които ни дебнат в света отвън.
• Защото разглежда едно от най-големите предизвикателства в живота на всеки човек, каквото е търсенето на щастие в типичната за съвременния свят атмосфера на несигурност, напрегнатост и забързаност.
• Защото предлага вариант за излизане от омагьосания кръг на нерадостното ежедневие, като ни запознава с възможностите на една от най-древните практики за постигане на вътрешно равновесие, мир и хармония – йога.

Според Едуардо Хауреги щастието е заразително. Всеки един от нас, наследници и обитатели на този свят, търси както личното си щастие, така и начини да допринесе за общото благо. Как да го постигнем? „Йога по сицилиански“ дава някои отговори: 

Първи принцип: БЕЗ БЪРЗАНЕ

Съвременният живот налага френетичен ритъм. От момента, в който ни събужда алармата (и вече сме започнали деня си лошо – алармирани), започваме да тичаме, за да свършим всички задачи за деня. Проблемът не е само в графика, календара и сроковете, но също така в тревожността, предизвикана от чувството, че закъсняваме.
В градчето Санта Катерина, където се премества да живее Лиза Фогел, никой не бърза. Хората имат време да се спрат и да разговарят помежду си. Нормално е някой шофьор да спре по средата на улицата, за да поздрави свой познат, а останалите шофьори да го чакат търпеливо в продължение на няколко минути... Привикнала с правилата и точността на Франкфурт, сицилианското спокойствие отначало изнервя Лиза Фогел, но постепенно тя преосмисля връзката си с времето и с живота.

Втори принцип: ТЪРПЕНИЕ

В Сицилия Лиза се натъква на безкрайни бюрократични спънки, които я подлудяват: неразбираема бумащина, мързеливи чиновници, неопределени срокове. Изглежда, че както нейната йогистка мантра е Ом, мантрата на сицилианското общество е pazienza – търпение.
Това приемане на собствената съдба същевременно е основното послание на „Бхагавад Гита“, един от ключовите текстове на йогистката философия. И не става дума за пасивност. В действителност, изправяйки се пред една жестока и несправедлива реалност, Лиза, усвоила търпението, успява да стигне до собствените си отговори, да направи верния за самата нея избор и да открие своя начин как да допринесе за превръщането на света в по-добро място за живот.

Трети принцип: ВРЪЗКА СЪС СВЕТА

В Санта Катерина Лиза Фогел се запознава с Пиетро Санторо, пенсиониран журналист, предпочел селския живот в подножието на планината Неброди пред шума на големия град. Заобиколен от маслинови и портокалови насаждения, Пиетро се грижи с истинско удоволствие за голямата си градина и нарича тази своеобразна връзка между него и живота „мотикотерапия“. Живата връзка със света не е само умозрителна и медитативна практика, а възстановяване на способността човек да се чувства част от цялото и да бъде съучастник в съхраняването му.

Четвърти принцип: УПОРСТВО

Средиземноморският климат на Санта Катерина позволява на Лиза Фогел да плува в морето ежедневно, дори и през зимните месеци. Въпреки че в градчето сигурно я сочат с пръст като „лудата германка – йога“. Всъщност тази практика, освен безспорните ползи за физическото здраве, е пример за това, което йогите наричат „тапас“ – самодисциплиниращи практики, които помагат на йогите да калят волята си, куража и издръжливостта в духовен и физически план.

Пети принцип: ПРИЕМАНЕ ВКУСА НА ЖИВОТА

Лиза заминава за Сицилия, бягайки от собствените си проблеми. Но когато пристига, осъзнава, че е донесла със себе си и ненужния „багаж“. Като йога обаче тя разбира, че щастието не се състои в това да обръщаме гръб на проблемите или да им се опълчваме, а да се научим как да превърнем горчивия вкус в нещо приятно. Дори и от най-киселия лимон може да се направи чудесна лимонова гранита – едно от най-популярните ледени лакомства в Сицилия.

Шести принцип: ОСЪЗНАВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Останките от древни цивилизации продължават да привличат хиляди туристи в Сицилия. Те ни напомнят за краткостта на съществуването ни, изправени пред вечността. Сред руините осъзнаваме, че сме смъртни, но това също така е възможност да си дадем сметка за начина, по който използваме дните си, да преоткрием връзката си с времето и това, на което искаме да го посветим.

Седми принцип: ЩАСТИЕТО Е ЗАРАЗИТЕЛНО

За Лиза Фогел йога се оказва инструментът, помогнал й да извърши огромна вътрешна работа. Понякога се счита, че йога – и като цяло практиките за личностно развитие и търсенето на щастие, имат егоистична цел, с фокус върху самия човек. На практика обаче всички проучвания показват, че щастливите хора са тези, които най-много помагат на другите. Когато работим върху себе си, това понякога предизвиква промени във вътрешния ни свят, които ни вдъхновяват да направим нещо и за заобикалящия ни свят. Свързва ни с нашите ценности и с нашето място във Вселената, помага ни да развием съпричастността си, силата, творческия потенциал и куража, за да спомогнем и за щастието на другите.

♦  ♦  ♦

Едуардо Хауреги е роден през 1971 г. в Оксфорд. Детството и младежките си години прекарва между Оксфорд, Мадрид и Лос Анджелис. Завършва бакалавърска степен със специалност „Социална психология“ в Лондон, след това магистратура по социална антропология в Оксфорд и докторат по политически и социални науки във Флоренция. Първата му дипломна работа е върху темата за смеха. Хуморът е обект и на докторската му дисертация. През 2003 г. създава център за професионално обучение, който специализира в приложението на чувството за хумор и позитивните емоции на работното място.

Едуардо Хауреги води и лекции по позитивна психология във Факултета по бизнес и социални науки към мадридския филиал на Университета на Сейнт Луис. Често е канен на различни събития като лектор по теми, свързани с позитивната психология и чувството за хумор. Има редица научни публикации. Автор е на няколко детски книги, посветени на смехотерапията, както и на два романа: „Йога по сицилиански“ и „Разговори с моята котка“.