Водната кула

Прочетох книгата от кора до кора. Четеше се сравнително лесно, въпреки грешките във форматирането, особено на пряката реч.

Книгата звучеше обещаващо от анотацията на корицата, дори Светлин Наков се беше изказал там. Уви като я прочетох, си дадох сметка, че може би е бил вежлив, но не я е харесал (лична догадка). Уж трябваше да разказва за екип от програмисти, които се давят в свободата, отпусната им от "Компанията", но уви, аз не разбрах каква беше тази свобода. Дали това, че бяха на ненормирано работно време или нещо друго? В крайна сметка аз не можах да оценя свободата на героите и това как им действа и как ги променя, за да ги изгради като пълнокръвни образи.

Самият аз съм програмист, макар в българска фирма, далеч от София (да си го кажем направо - в провинцията). Зарадвах се, че ще прочета книга за хора като мен, но се оказа, че книгата не е особено подходяща за програмисти. След това реших, че може би е подходяща за майките на програмистите, но се отказах и от тази идея. Аз и колегите ми, работим на нормирано работно време, но сме достатъчно свободни, че да си удължим обедната почивка, да дойдем по-късно или да си отидем по-рано от работа. Дори да ми се прииска да изляза в близкия парк по средата на работния ден за цигара, която да се превърне в три цигари и да отидат четиридесет минути в стоене на чист въздух, няма да имам проблеми с работодателите. Всички са наясно, че работата на програмиста е умствен труд, а ума има нужда от почивка и понякога така идват гениалните идеи. Това аз не го видях ясно описано в книгата. Уж щеше да се разказва за свободата, а "Мис Свят" трепереше, да не удължи прекалено обедната си почивка.

Доколкото ми е известно, всяка история, описана в книга, е добре да има няколко основни точки, три от които са начало, среда и край. Тази история имаше начало - създаването на компанията "Кона Текнолоджис", която се помещава във водната кула, на която е кръстен и романа. Само че аз не открих края на историята, което ще рече, че тя нямаше и среда. Нямаше и кулминация, за поука да не говорим изобщо. Цялото повествование в романа беше на база на неща, които просто се случват около главните герои и които не водят до нищо. За пример мога да използвам изгарянето на апартамента на "Архиватора" и заживяването на него и "Кожата" в новия апартамент на "Кришната" (съжалявам, че се налага да използвам прякорите им, но имената им бяха споменати веднъж-дваж и така и не ги запомних). Та, помислих, че това ще доведе до нещо, може би кулминация или просто ще се слее с основната история, но автора заряза нещата до там, че "Архиватора" и "Кожата" се сбиха, докато "Кришната" кършеше ръченица край тях и след това тези герои, като трио, бяха забутани в някое чекмедже и не се спомена какво се е случило. Та това е само пример за многото поточета, които не се сляха в една обща река, която да нарека Роман, те просто бяха историйки, които също нямат край - просто неща, които се случваха.

Друго, което ми направи негативно впечатление е, че освен "фронтенд" и "бекенд", терминологията, свързана с обещаното на корицата я нямаше. Разбирам, че опита на автора е да достигне до възможно най-голям брой читатели, но и "Анатомията на Грей" се опитва да достигне до максимален брой зрители, а не им липсва медицинска терминология. Мисля, че когато автор избира тема за своето произведение, трябва да посвети достатъчно време в проучвания, за да не изглежда самия той като лаик.

Ясно ми е също така, че клиентите са важни за една малка фирма, но не съм чувал толкова да се бъркат в работата на програмистите, че даже да уволнят изпълнителния директор на фирмата. Да не говорим, че не съм чувал фирма, в която подбора на технически кадри да се основава на техните всестранни хобита. Така че не съм сигурен дали книгата не е своя-года фантастика.

Няма как да не подчертая и ролята на "Баба" в книгата - стара мома, която е пред менопауза. Нямам против всякакви герои, но подробното описанието на месечните ѝ "гости" и как се стичат в канала на банята, беше много прекалено. Чел съм достатъчно кървави романи, но това беше наистина ту мъч.

За финал мога да кажа само, че ако имах възможност да дам по-малко от една звезда, бих го направил, но това би означавало, че не съм оценил книгата, а аз не исках това. Като съвет към автора, бих предложил да се ограничи до детските книги. Там може би може да има поточета, които не водят до никъде, но зрелите читатели, очакват, ако не друго, поне историята да има край. Бях силно притеснен, че това може да се проточи до безкрай - неща, които просто се случват с група хора и не водят до никъде.

Силно не препоръчвам книгата на всеки уважаващ себе си читател!