Внезапни сънища

Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“ (2012 г.), която печели награда „Южна пролет“. През 2013 г. става носител на приза „Най-добър млад поет“ в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна.

Втората ѝ стихосбирка е „Осиновени думи“ (2014 г.), а третата – „Диагноза тишина“ (2018 г.). Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс „Яна Язова“ през 2019 г., а през февруари 2021 г. и на наградата от Националния конкурс за поезия „Теодор Траянов“.

Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

РИМИ I

Дошъл е сякаш краят на света,
а теб те няма в него.
Напразно всяка тишина
напомня за предишна радост.
И тук е пълна самота –
беззъба синя яма.
Стоя на края на света,
а тишината е голяма.

(Първи маншет)

И тук Лора Динкова продължава себе си от предишните си три поетически книги. Поезия скъсена, остра, ръбеста, незаобиколима. Из нея като в инсектариум стоят набодени на карфици философеми: „Личните рани не търпят общи преводи“ („Тъга“); „...ние ще бъдем единствено мит / от отдавна забравено майчинство“ („Раздяла“); „...за поетите и за мъртвите – в света няма място“ („Място“)... Като художествено продължение на литературоведските ѝ интереси, и тук настойчиво и ритмично се повтаря Смъртта като граница на човешкото и като естествена спътница на мисълта ни – поетизирана, съзерцавана, отричана, отхвърляна, приемана, чакана. В тази книга Смъртта е мислена като парадоксален вход към Човека. От това стихосбирката изглежда по детски безстрашна.

Иван Станков

Песента на Евридика – това са стиховете на Лора Динкова. Убеден съм, че така щеше да пее Евридика, ако Орфей не се беше обърнал и бе успял да я изведе на белия свят. Това е песен, която познава извивките на Ада, която знае, че „пътят не е нито кратък, нито прав“, която знае, че смъртта е неизменна, незаобиколима, необходима част от живота. Непременната негова част. И парадоксално – тъкмо с това свое знание песента на Лора Динкова утвърждава живота. Завинаги и във вечността.

Митко Новков

Сред най-важните неща, за да се самопостигне един поет и творец, е да има чувството за собствена първородност. Стиховете на Лора Динкова говорят убедително, че при нея това е така. Тя е автентична и физиономична поетеса, която прилича на себе си. Чистите първозданни думи, преминали през сърцето и душата ѝ, родени от чист живот и чисти помисли, достигат до истинската същност на нещата, вълнуват и дълбоко въздействат.

Никола Иванов