Владетелите

‌Бързо предисловие

От Ивайло Цветков – Нойзи

Когато Калин Терзийски ме покани за редактор на книгата, която държите, аз си признавам, че се поколебах – не за друго, а защото нямам кой знае колко високо мнение за съвременната българска литература и почти не я следя. Но с Калин ни свързва над 15-годишно on-off приятелство, затова посветих известно време на досегашното му творчество и – за моя приятна изненада – харесах „Алкохол“ и особено сборника „Има ли кой да ви обича“. С „Владетелите“ и това е важно, Калин се „легитимира“ като мъдър, зрял, проникновен писател. И тази книга за мен е не само удовлетворение от непосредственото, но и сякаш оргия на читателското въображение. И на безбройните мои пароксизми, когато съм бил „нероден“.

Няколко думи от автора:

„Владетелите“ е една серия от разкази, или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомо сапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти.

Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му – първото хрумване – след прочитането на историческите факти.

Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на действителността. Тоест историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност.

Но авторът е убеден, че всеки мъдър човек знае: ...Действителна история не съществува. Съществува само историята като отпечатък в нашите души. Или казано иначе – без хора, които да се вълнуват от нея и да мислят за нея, които да я преживяват отново и отново – история не би имало.