Великите сопрани на България

„Великите сопрани на България“ събира на едно място имена, които имат голям принос както в развитието на националното оперно дело, така и в обогатяването на световния оперен театър. Изданието е истинско събитие в музикалните среди, защото то проследява животът, професионалното развитие, постиженията и таланта на най-бележитите и популярни личности от българското оперно изкуство.

Христина Морфова, Люба Велич, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Славка Таскова-Паулети, Дарина Такова, Александрина Пендачанска и други са само част от иманата от книга. При създаването на творческите биографии на певиците Марин Бончев се стреми да бъде достатъчно достоверен и прецизен. Много от звездите на оперното ни изкуство липсват в тази книга, но авторът се надява, че те ще намерят място в бъдещо разширено издание.

„Доскоро световната музикална критика наричаше България Страната на басите, цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана „Българският славей“. Люба Велич е прославена като „Саломе на Саломеите“. Райна Кабаиванска е или „най-бележитата изпълнителка на Тоска“, или „преродената Елеонора Дузе“. Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като Турандот от едноименната опера на Пучини. Анна Томова-Синтова е „най-бляскавата интерпретаторка на Рихард Щраус“, Дарина Такова – „най-добрата Семирамида на новото столетие“. Критиците не пестят похвалите си нито за Красимира Стоянова: „Всяка нейна поява на концертния подиум е висш урок по музициране“, нито за Александрина Пендачанска – „преродената Люба Велич в ролята на Саломе“...

За съжаление младите почитатели на музиката знаят много малко за великите български имена, покорили най-големите оперни сцени. С тази книга бих искал те да се почувстват горди от факта, че малка България е допринесла много за развитието на световния оперен театър, че българските сопрани и в миналото, и днес са едни от най-здравите стълбове на такива бляскави сцени като Миланската скала, парижката „Гранд опера“, Ковънт Гардън, Метрополитен опера – Ню Йорк, виенската „Щатсопер“, театър „Колон“ в Буенос Айрес.“

От автора

♦  ♦  ♦

Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия и други. Като музикален журналист има над 3000 публикации във всекидневния и периодичния печат. Автор е на над 30 филма за бележити музиканти. Издал е множество книги, сред които „Срещите на Илка Попова“, „Славеят с име любов“, „Асен Найденов“, „Моят нощен живот на Запад“, „Николай Гяуров на 50“, „Български оперни певци на сцената на Ла Скала“. През 2010 г. „Ентусиаст“ публикува изданието „Ангелският глас Райна Кабаиванска“, а през 2012 г. излиза и книгата „Великите тенори на България“.