Веда Словена - 140 години по-късно

В тази книга се прави цялостен аналитичен преглед на столетните спорове около „Веда Словена", като се аргументира нов възможен неин прочит. Търси се смислова и функционални връзка между песните от двата тома на сборника — епическите и обредните, които заедно образуват календарно-ритуален цикъл, посветен на Новата година и Новото начало изобщо, разбирано както в природно-календарен или стопански план, така и в социален - като посвещаване на новото поколение в ценностите на общностния живот.

Според изследователската хипотеза текстовете на сборника разказват „истинската" (фолклорната) история на една общност със сложна съдба, еднакво свързана с предхристиянската основа на българската култура и религиозната митология на християнството и исляма.

Подходът на автора включва полагане на текстовете от „Веда Словена" в широк културен контекст с акцент върху материалите от архива на Стефан Веркович - писма, разговори и предания; записи на фолклор от други сборници на самия Веркович и на негови съвременници от други краища на България; собствени теренни материали, записвани в продължение ние на повече от две десетилетия. 

„Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ е сборник с народно песенно творчество публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 г. и през 1881 г.  Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години. Двата тома на „Веда Словена“ включват 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание - говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.

Съдържанието на сборника е представено за пръв път през май 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва, където предизвиква сензация, тъй като показва, че в песенното културно наследство на помаци и мърваци от югозападните Родопи има наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. 

Сензационното съдържание на „Веда Словена“ става повод за възникването на научен спор, полемики по който съществуват и днес. Редица сериозни учени като Константин Иречек, Иван Шишманов, Михаил Арнаудов смятат, че в действителност сборникът е мистификация, като в подкрепа на това твърдение съществуват различни аргументи. Спорът започва френския славист Луи Леже през 1873 г.

Фототипното издание на „Веда словена“ през 1980 година става основа за нова дискусия сред литератори-фолклористи като Кръстьо Куюмджиев, Владимир Свинтила, Никола Георгиев, Михаил Неделчев, Илия Конев, Невена Стефанова, Стефан Елевтеров, Тодор Ризников, Тадеуш Шишмански, Тодор Балкански и др. След дългосрочно анкетиране в Родопите, Тодор Ризников изразява убеждение в автентичността на песните. През 1991 г. се появява монографията на Иван Богданов „Веда Словена и нашето време“, която е най-сериозният опит да бъде доказана автентичността на цикъла.