Вчера

‌Юбилейно издание на книгата „Вчера“ по случай седемдесет години от рождението на нейния автор – Владо Даверов.
Книгата се преиздава с илюстрации, които съдържат снимков материал от култовия български филм „Вчера“

Това е книгата, по която е създаден филмът „Вчера“. Когато той се появява на широкия екран през 1988 г., пред кината по онова време се проточват дълги опашки от хора, много от които ще гледат филма за втори или трети път. С бунтарско съдържание, прекрасна черно-бяла естетика и въздействаща музика този филм се превръща в култов. Владо Даверов е негов сценарист, режисьор е Иван Андонов, оператое е Красимир Костов, а автор на музиката – Кирил Маричков. Впрочем, някой да не знае песента „Клетва“ на Маричков в изпълнение на „Щурците”?

Действието се развива в елитна езикова гимназия, а главните герои са от поколението, израснало с песните на Бийтълс. Има го обичайният забързан училищен ритъм, има я привидната дисциплина с тънкия, въздържан хумор, има ги големите мечти и илюзии, има го бунтът и огънят на тежкото разочарование, има го хладът на неизбежното примирение и... „цялата тази история бе забравена”. Несъмнено, ако завършилите езиковите гимназии по онова време, а и не само те, препрочетат тази книга, ще бъдат връхлетени от лични спомени със сходни характери и ситуации. 

По-ценното на тази книга сега е, че днешният читател най-вероятно ще бъде изправен и пред предизвикателството на равмосметката – колкото лична, толкова и на „демократичния” ни път. Изпод позабравените ученически истории няма как да не лъсне най-щекотливият въпрос днес: А ние, ние нима не сме затънали прекалено дълбоко в примирение? 

Ако, условно казано в духа на книгата, всеки понеделник се впускаме в безпаметния поток на делничните дни, в поредния цикъл на лишено от морал ежедневие, отговорът е може би „да”? НЕДЕЛЯ е всъщност последната глава на книгата, в която „цялата тази история беше забравена”, ПОНЕДЕЛНИК – първата глава. Ето така структурата и ритъмът на повествованието неусетно увличат читателя в онова опасно зацикляне, от което дали има излизане днес?  Какво ли би отговорил на този въпрос самият Владо Даверов?

Владо Даверов за Иван Андонов: „Да бъдеш близък познат с Иван Андонов беше привилегия, а да бъдеш приятел – чест, на която се радваха малцина. Той държеше всички на една ръка разстояние, обграден от невидимата, невъзможна за преодоляване стена на своята свръх интелигентност. Нямаше нито сърдити, нито обидени. Постигаше го с лекота и всеопрощение към недостатъците на човешкия род, пък и самият Иван съжителстваше в пълна хармония с личните си кривици и дребни пороци. Не тежеше на никого, напротив. Сякаш озонираше въздуха и около него се дишаше доста по-свободно; създаваше атмосфера на необичайна за онова време демократичност в огромните колективи, с които се прави кино, и след завършване на снимачния процес хората се чувстваха като след вълнуващо приключение в приказен сън, изведнъж изоставени и безцеремонно върнати на сивотата, в която живееха и към която принадлежаха. Бяха се докоснали за миг до света на Иван Андонов. Той го споделяше в изкуството си /с известна боязън, разбира се/, свенлив, самокритичен, донякъде с усещането, че е ограбен; филмите му пълнеха киносалоните и зрителите удивени изчакваха изтичането на надписите, докато стъпят отново на земята; премиерите му задължително се превръщаха в културно събитие. Но раздаваше незначителни частици от своя свят, най-зрелите плодове, които без друго щяха да се откъснат от дървото, а го обитаваше изключително сам. Като бутилка уиски, на самотна маса, в празен бар, както е казал поетът.”

♦  ♦  ♦

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в гр. Плевен. Учи в немската гимназия в Ловеч и Софийски университет, специалност „Немска филология“. Автор е на множество книги, между които сборниците с разкази и новели: „Което е било“, „Много дни до есента“, „Живи картини“, „Игра на папагали“. Голяма популярност добиват романите му: „Вчера“, „Кенеди“, „Възторжен и див“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“. По негови сценарии са заснети игралните филми: „Царска пиеса“, „Живот до поискване“, „Вчера“, „Суламит“, още близо трийсет игрални, телевизионни и документални филми. Носител е на наградите: „Южна пролет“, „Златен ланец“ на в. „Труд“, наградата „Чудомир“, наградата за роман на годината на в. “Литературен форум“ за „Възторжен и див“,  Първа награда на Московския филмов фестивал, Гранд при – Сан Ремо, наградата на публиката на фестивала „Златната роза“ и наградата за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци.