Валтер Бенямин. Избрана проза

"Да се подчертава патетично или фанатично загадъчната страна на загадъчното, не ни помага да напредваме. По-скоро проникваме в загадката само дотолкова, доколкото я преоткриваме във всекидневното благодарение на диалектическа оптика, а тя, от своя страна, възприема ежедневното като непроницаемо, а непроницаемото - като ежедневно..."

Наследството на Валтер Бенямин, един от най-оригиналните и значими мислители на ХХ век, включва стотици страници с художествена проза, често опираща се на автобиографичните му бележки и на оригиналните му наблюдения върху дребните детайли от миналото и от настоящето. Още приживе австрийският писател Хуго фон Хофманстал назовава някои от текстовете му "напълно несравними" и това не се дължи единствено на помръкналия блясък на тогавашната немскоезична критика. Свободно реещата се мисъл на пръв поглед случайно попада на образи от сънищата и нейната бдителност бива възнаградена с озарения (може би на моменти дори с "озаряваща скука").

В настоящия сборник са включени предимно прозаични произведения, писани през последното десетилетие от живота на Бенямин. Из тези позабравени страници могат да се открият не само характерните му, пропити с ирония идеи, а и необикновената чувствителност, с която е опознавал живота (Хана Аренд изтъква, че това е дарбата му "да мисли поетично", а пък Сюзън Зонтаг подчертава, че Бенямин в действителност успява докрай "да очертае" живота на духа).

И може с право да се твърди, че преоткриването на Бенямин ни води по-надалече от легендата за него.