В началото (Хрониките на Троицата 1)

Страхотна книга. Много ме докосна. Горещо я препоръчвам.

„Хрониките на Троицата“ е удивителна книга, на която си струва да обърнете внимание. Веднага казвам, че това е сред най-оригиналните книги, които съм чел и донякъде ми напомня само на „Колибата“ макар и твърде различна по същество.

На първо място ме спечели находчивия начин по който е представена реалност, която не подлежи на изобразяване. Стилът е, струва ми се, преднамерено наивистичен и статичен, в духа на сценарий за сценично произведение. Това сваля цялото напрежение и очакване за "реалистичност", която би била неизпълнима задача. Така читателят е освободен да се потопи в идеите, които диалозите разкриват и струва ми се се задейства преживяването на малкото дете, което слуша приказка. Тук е и големият принос на илюстрациите на Хари и Пенка Атанасови.

В същото време, тъй като практически това са най-задълбочените и важни теми, които изобщо съществуват, читателят е мобилизиран до краен предел и разсъдъчност, емоции и собствени вярвания са предизвикани максимално, въвличайки ни в постоянни реакции на прочетеното.

На второ място от привидно статичната постановка, авторите са съумели да изградят динамично действие, което увлича и читателят очаква следващите сцени с жив интерес. Авторите се придържат стриктно към историята от първите глави на Битие и традиционните тълкувания на християнското учение. Но тази така добре позната концепция е представена по динамичен, оригинален и завлядяващ начин. Именно лаконичността на библейски разказ е повлияла традиционния прочит на милиони хора в едно усещане за статичност в живота на първите хора, намерило отражение в масовите представи за „райския живот“.

Обратно на това книгата разкрива динамика, предизвикателства и пълнокръвен процес, който представлява живота в Едем.

Удивителна е простотата, съчетана с правдивост и истинска задълбоченост, с която ни е представена най-голямата тайна на християнското откровение - живота и взаимоотношенията в Троицата. Изглежда този подход е в състояние да достигне както хора, които не са склонни да четат богословски трактати, така и читатели на прага на гимназиалните години. За запознатите с богословието на Троицата, вярвам прочетеното ще е радостно и освежаващо преживяване.

Най-ценен за мен е приносът към разбирането на духовния свят, на самото естество на греха като посегателство срещу същността на живота. Струва ми се текстът внася чудесна яснота върху самите начала на човешкото съществуване и благополучие. Текстът е изпълнен с ценно разсъждения върху човешката антропология, върху връзката между духовното и материалното, върху взаимодействието между духовния и материалния свят.

С две думи чудесна книга. Подходяща за вярващи и агностици, за хора, които искат по-пълноценно да осмислят и преживeят своята християнска вяра и за хора, които просто искат да разберат християнската вяра, без непременно да са определили своето отношение към нея.

Определено впечатляващо явление, особено на сравнително малък книжен пазар като българския.

Това е една много различна книга, повеждаща читателя по приказния път на мисълта, за да достигне до дълбоки библейски откровения. По интригуващ и забавен начин се достига до същността на сложна проблематика. Книгата може да се използва и с учебна цел. Заслужава си да й обърнете внимание! Препоръчвам я!

Книгата "Хрониките на Тройцата"е невероятна.Препоръчвам я горещо,всеки който я прочете няма да съжали.всеки ще бъде насърчен.

Със свежия си подход, тя запленява въображението и пренася читателя във времето на сътворението. Блейската история е преразказана по един нов и вдъхновяващ начин, но в рамките на класическото богословие. Чудесно е, че авторите успяват да я направят достъпна за читатели от всички възрасти. Това е история, която не само ще ви държи залепени за страниците, но и ще ви накара да мислите и да се вълнувате, докато проследявате Божия план на сътворението и последващото падение на дявола и човека. Препоръчвам я горещо на всички, които търсят приключение, мъдрост и вдъхновение между редовете!

Книгата е наистина завладяваща. За първи път получавам такъв поглед към Библията. Книгата е като преразказ на събитията от самото начало на света и звучи като приказка за възрастни. Прочетох я преди няколко дни, но още размишлявам за прочетеното и усещането от книга е още с мен. Мисля, че след време ще я прочета отново. Заслужава си! Аз лично я получих като подарък и съм много благодарна.

„Хрониките на Троицата“ е книга, която ни повежда на разходка под ръка с Някой, в Който сме влюбени. Независимо дали сме Го познавали досега или не, четейки, ние неизбежно сме привлечени неустоимо и се предаваме на това несравнимо с нищо и никой взаимоотношение, което е започнало като отношение далеч преди да се родим. Книгата ни въвлича в нашата собствена история. Тази, която не сме и подозирали. Или тази, която вече сме срещнали и прегърнали благодарение на Библията.

Книгата на книгите е мистерия, която бива разгадана в нас единствено чрез Духа на Нейния невидим автор, с който вярващите общуват по своя личен начин. Но огромна част от хората не са имали преживяване с Бог, не могат да се нарекат вярващи. По една или друга причина те не могат да се доверят на нещо, което е извън триизмерния ни тежък за пребиваване свят. Именно поради неговия антагонистичен характер човешките души са прекалено наранени, за да могат да послушат или приемат тезите на християнството, камо ли да се идентефицират с него. Гениалността на Хрониките на Троицата е в това, че превежда същината на Библията на езика на Духа, проговаряйки по този начина на читателя на неговия собствен майчин език. „Хрониките на Троицата“ трансфоримира една свръх тежка материя и я превръща в лична изповед – и тази на споделящия и тази на слушащия. В един момент те се оказват огледало един на друг. Най-големият успех на книгата е в сътворяването на атмосфера, носеща усета за утроба, дом, споделеност, съвършенство, завършеност от смисъл, без който ние хората сме живи умрели в цинизма на заобикалящия ни дисонанс. Настанени удобно, като в прегръдка, ние най-после се отдаваме на любовния език, който намираме за единосъщен на нашия собствен. Блаженството е гарантирано. Но само ако сме на голо, съблечени от всичко, с което умовете ни са претоварени. Книгата е за смелчаци, за достатъчно силните да имат дързостта да излязат от себе си и да влязат в едно неизпитано, но примамливо измерение, в което да се окажат „дишащи под вода“.

Поздравления за авторите, успели на база на стабилната си теологична подготовка да създадат език на приемственост и съпричастност, който да прерисува чертите на лицето на християнството от строги в благи и да направи погледа от това лице достатъчно достоверен.