В градината на змея

Нищо не липсва на Адел, главната героиня на романа „В градината на змея” от Лейла Слимани: млада и красива журналистка в престижен вестник, омъжена за уважаван хирург, с малко дете. Привидно всичко е наред в съществуването на тази „разглезена буржоазка”, но образът ѝ има и тъмна страна: Адел води двойствен живот в плен на неутолима, неподозирана от никого сексуална мания, впуска се в омагьосан кръг, в адска спирала от многобройни авантюри – коя за месец, коя за седмица, коя за няколко часа, но дори и в тях не намира удовлетворение за всепоглъщащата си страст. Колкото повече Адел живее в лъжа, толкова повече губи самоконтрол и изпада в депресия и отчаяние, без да може да сложи край на тази адска въртележка…

Романът е разказ за неудовлетворението на съвременния човек от цивилизацията. Лейла Слимани е съумяла да избегне капаните на такава деликатна тема като сексуалната пристрастеност. Той дори за миг не звучи порнографски, нито залита към еротичния роман, а безстрастно ни разкрива ада, в който живее героинята ѝ, плъзгаща се по наклонената плоскост на нимфоманията. Портретът на тази бореща се с демоните си жена е безпощаден, но без присъда, без психологически или морални уроци от страна на автора.

Адел не извлича нито слава, нито срам от завоеванията си. Не си води дневник за тях, не запомня имената, още по-малко ситуациите. Бързо забравя и толкова по-добре… В амнезията ѝ витае успокояващото усещане, че е съществувала хиляда пъти чрез желанието на другите… И сякаш всичко това не е било напразно. Сякаш някакъв смисъл се е вмъкнал въпреки волята ѝ в това вечно повторение.

Да изпитваш желание, означава да отстъпваш. Бентът се е скъсал. Какъв смисъл има да се въздържаш? От това животът няма да стане по-хубав.

Маниите ѝ я разкъсват. Нищо не може да направи. Животът ѝ се нуждае от лъжи и поради това изисква изтощителна организация, която занимава цялото ѝ съзнание. Гризе я отвътре.‌

♦  ♦  ♦

Лейла Слимани (1981) е френска писателка и журналистка от марокански произход. През 2016 г. получава Гонкур за своя роман „Нежна песен”. Слимани е едва 12-а жена, която печели Гонкур, откакто наградата съществува (повече от век), наред с писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Тя посвети наградата на своите родители.

Слимани е родена в Рабат, Мароко и на 17 години заминава за Париж да учи политически науки и медийни изследвания. След завършването си работи като журналист за списанието Jeune Afrique. През 2014 г. тя публикува първия си роман Dans Le Jardin де l'ogres, който две години по-късно е последван от психологическия трилър „Нежна песен” (Chanson Douce). Той бързо се превърна в бестселър с над 76 000 копия, отпечатани в рамките на три месеца, още преди книгата да е наградена с "Гонкур".

Вледеняващата история за „перфектната” бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен  е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 е изправена на съд за двойното убийство на децата.

Самата тя майка, Слимани споделя, че „представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб” я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя.

„Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.”