Пълно описание на продукта
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно – писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно – историческите условия на века. Използването на концепта „глас“ открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и безмълвен в тишината на тялото/ текста. Във връзка с това изследването избира оптиката на феноменологията, за да мотивира употребите на разноречиво дефинитивната същност на гласа. Литературно – историческото обмисляне на възрожденската комуникативна среда и нейните социални практики, сведени до проявите на гласа, се осъществява и с помощта на културната и социална антропология, медиазнанието, семиотиката и не на последно място на фолклористиката.
Посредством тази интердисциплинарна мрежа проучването аргументира тезите си, че през Възраждането писмото невинаги е в статута на зрителна система, а устността също добива свое писмо, но не за да бъде пределно фиксирана, а по-скоро отложена във времето; че писмото е не просто другата възможна комуникативна проява, а степен на устността; че възрожденската книжнина е не просто медиатор/преносител на устното, а среда за неговата преводимост; че словесният свят на българина от XIX век е отражение преди всичко на собственото му гласоприсъствие.Амбиции, които са интерпретативно реализирани чрез тълкуване на функциите на записа на фолклорни материали, чрез вглеждане в ръководствата по словесност от 70-те години на коментирания век, чрез постановките на ранните наши истории на литературата, чрез проекта „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” на проф. Иван Шишманов и не на последно място чрез актуалните разбирания за статутите на устно – писмената контактност. Поставен е акцент и върху социалната реализация на човешкия глас чрез фигурата на възрожденския учител, чийто звучащ глас може да измести критерия „ученост“ и да е основание и за една възможна морфология на човешкото гласоприсъствие.
Всички характеристики
Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
---|---|
Автор | Здравко Дечев |
Издателство | Жанет 45 |
Издание | Мека корица |
Брой страници | 232 |
Жанрове | Езикознание, Литературознание |
Националност | Българска |
Размер на продукта | 14 x 21 x 1.4 cm |
---|---|
Баркод | 9786191861088 |
ISBN | 9786191861088 |
Размер на опаковката | 14 x 21 x 1.4 cm |
Домът на офертите | Книжарница |
Тегло | 0.303 kg |
„Жанет 45“ е едно от водещите издателства за българска литература, започнало с публикуване на книги основно от български автори. „Жанет 45“ се утвърди и като едно от интересните издателства за преводна литература със своите реномирани поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“. Изданията, които то публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси.