Укритото и премълчаното в българската история - част 1 (меки корици)

„Знам я тази идиотщина. Траките някъде са се изселили и после са се върнали като българи... 
...Ти да не мислиш, че траките са били богати. Само царете им са имали по едно златно съкровище. Иначе са прости и тъпи селяни, козари и овчари. Това са траките...“

Думи на проф. Божидар Димитров от авторското му предаване
„Историята с Божидар Димитров“ по TV +  от 22 март 2014 г.

 През 1872 г. в „Произходът на маджарите – с въведение относно миграциите на келтите и днешните европейски народи“  Вилхелм Обермюлер пише :

„Ония народи, които след края на т.нар. Велико преселение на народите биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен останките от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти  или те биват осмивани просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистиката и на панславистката тенденциозна история. Но и за това тия историци са принудени – заедно с потока на Великото преселение на народите – да „изтрият“ (да се представят за „изчезнали“) почти всички стари народи на земята и след тях да направят така, че да се „появят“ съвсем нови, да им се търсят прародини и, разбира се, след като са вложили мъчителна работа без смисъл, не стигат до никакви резултати.“

От книгата на Юлия Хаджи Димитрова
„Готи сиреч гети“