Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит

Монографията "Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит" изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит (1994 - 2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна перспектива. Откроените автотекстуални наративни матрици, лайтмотиви, обединяващи стратегии и интермедиални техники са показателни за настъпилите изменения в литературните парадигми при прехода от XX към XXI век.

Главен асистент д-р Антоанета Робова преподава дисциплините Френска литература - модернизъм и авангардизъм, Литературна стилистика и води писмени упражнения в катедра Романистика на ФКНФ, СУ Св. Климент Охридски. През 2012 г. защитава докторска дисертация под съвместно научно ръководство на тема Митични фигури в съвременния френскоезичен роман. Основните ù научни интереси са в областта на френската литература на XX и XXI век, сравнителното литературознание, литературната стилистика, митокритиката. Участвала е в национални и международни конференции и конгреси (Франция, Италия, Испания, Румъния и други). Публикувала е студии и статии в колективни монографии и научни издания. От 2021 г. е член на редколегията на списанието за сравнително литературознание Colloquia Comparativa Litterarum.

СЪДЪРЖАНИЕ:

• Въведение;
• Насоки и обхват на критическите изследвания на творчеството на Е.-Е. Шмит;
• Преглед на научните статии;
• Обзор на научните сборници и монографии;
• Предмет, научни цели и (хипо)тези на монографията;
• Предмет и литературен корпус на труда;
• Кръговратът на изкуствата - метафорично за интермедиалните и интертекстуалните практики като оператор на автотекстуална спойка;
• Интертекстуалност, интермедиалност, автотекстуалност: теоретични и терминологични уточнения;
• Кръговрат на изкуствата в тематичните поредици и сборниците с разкази;
• На кръстопътя между музиката и литературата;
• Музикалният генезис на едно литературно призвание;
• Моцартова музикална тематизация - естетическо и мистично преживяване;
• Урокът по хуманизъм на Бетовен;
• Посвещаване в тайната на Шопен: методът на мадам Пилинска;
• Олет Тулмонд, или за литературата... и други изкуства;
• Музикална композиция и интермедиалност;
• За изобразителното изкуство и границата между истинно и фалшиво;
• Функциите на писането и залозите на авторефлексивността;
• Фигури на писателя, разказвача и читателя: литературно (съ)преживяване и претворяване в "Мечтателката от Остенде" и "Двамата господа от Брюксел";
• Читателски практики и писателски фигури в разказите "Мечтателката от Остенде" и "Лоши четива";
• Травматични преживявания и посмъртни послания в "Кучето", "Двойка от трима" и "Двамата господа от Брюксел";
• Вариации на тема престъпление и изкупление, просветление и опрощение в диптиха "Концерт в памет на един ангел" и "Отмъщението на прошката";
• Концерт в памет на един ангел: равнища и форми на литературна музикализация;
• Етически функции на оперните препратки и интертекстуалните практики в "Мадмоазел Бътърлфай" и "Нарисувай ми самолет";
• Накратко за кратките форми;
• Изкуството на романа и изкуствата в романа;
• За различните фигури на художници и ролята на изкуството в романите "(Не)възможният Адолф" и "Когато бях произведение на изкуството";
• Алтернативен портрет на диктатора като художник;
• Функции на евокатативната интермедиалност" сюрреалистичната естетика на екфраззиса;
• Когато бях произведение на изкуството: функции и проявления на визуалната интермедиалност;
• Иронично-сатирични щрихи;
• Художествените трансформации на Тацио / Адам бие - завръщане към общочовешките ценности;
• Отражения и преображения на Творческите фигури в "Жената с огледалото" и "Сектата на егоистите";
• Живопис и животопис в "Жената с огледалото";
• Огледални сюжети за три женски фигури: емпатични засрещания и творчески превъплъщения;
• Лабиринти на (съ)авторството в "Сектата на егоистите";
• Катоптрични вариации и тематизации на творческия акт в "Сектата на егоистите" и "Жената с огледалото";
• Писателски фигури и интермедиални практики в "Папагалите от площад Арецо" и "Човекът, който виждаше отвъд лицата": в търсене на синтетични форми;
• Музикална и кинематографична интермедиалност в "Папагалите от площад Арецо";
• Кинематографични техники и особености на хоровия роман;
• Писателски превъплъщения и автобиографични проекции в "Човекът, който виждаше отвъд лицата";
• "Папагалите от площад Арецо" - катализатор на автотекстуалност;
• "Човекът, който виждаше отвъд лицата" като рекапитулационна творба;
• Заключение;
• Библиография.