Цюндел си отива

Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки.
Пустиня или джунгла, или море, или небе.

Още с първия си роман „Цюндел си отива“, оценен от критика и читатели като „вертикално излитане” и „една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература“, Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.

Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита и нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.

Изпаднал в отчаяние и резигнация и претърпял почти кафкианска метаморфоза, в пика на екзистенциалната си драма Цюндел изчезва безследно, като оставя читателя без еднозначен отговор на не един въпрос.

Преводът е дело на Радка Димитрова-Пурвин

Книгите на Маркус Вернер, преведени до момента на двадесет езика, му донасят престижни литературни награди и отличия, сред които на името на Херман Хесе (1999), Йозеф Брайтбах (2002), Йохан-Петер Хебел (2002), Шилеровата награда на Фондацията на швейцарските писатели (2005), наградата за литература „Бодензее“ на град Юберлинген (2006), почетната награда на град Шафхаузен (2008) и други.