Трагедията

Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: „Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст“.

Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично – нито Аристотел би мислил така, нито ние.

Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в „Антигона“ или до един момент Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде образът наистина трагически, героят трябва да е талантлив човек с високи мисли и намерения; да е способен на героични дела и следователно да може да достигне до добродетел, а може би дори до святост; но поради някакво изкушение да е взел погрешно решение и да е извършил престъпни неща.

Но дори и след това, за да остане трагически, трябва да се ползва със съчувствие от страна на зрителя. И в една християнска среда няма да се очаква да бъде осъден за вечни времена, но за неговата душа трябва да има надежда. Точно такива са и Фауст, и Маргарита.

Колкото до Мефистофел, той не може да бъде трагически герой. Тъй като е само изкусител, което значи, че е олицетворение на злото – като змията в райската градина.

И тъй, нека разкажем драмата.