Теория на безделната класа

Защо някой би искал да си купи ръчен часовник, струващ колкото двуетажна къща? Защо една дреха се смята за толкова по-елегантна, колкото е по-неудобна за носене? Защо модните тенденции се редуват с такава умопомрачителна скорост? Защо жените продължават да се подлагат на вредни за здравето им диети? Защо богатите мъже са длъжни да се отдават на досадни хобита като голф и риболов? Защо е престижно придобиването на практически безполезни „умения“? Защо ръчно произведените артикули са толкова по-скъпи, колкото са по-видими техните недостатъци? Защо църковната утвар във всички световни религии се отличава с показно разточителство? Защо в градските паркове засаждаме отвъдокеански растителни видове, а не плодни фиданки?

Отговорите на всички тези на пръв поглед взаимно несвързани въпроси ще намерите в необикновената книга, която държите в ръцете си. Неин автор е Торстайн Веблен (1857–1929) – известен американски социолог и икономист, останал в историята като един от най-острите критици на капитализма.

„Теория на безделната класа“ (1899) е първото му публикувано произведение, на което той дължи своята заслужена слава. Чрез него можем да опознаем не само живота на висшите класи в края на XIX век, но и да погледнем под неочакван ъгъл своето собствено съществуване, разпознавайки в днешния си бит архаични белези, наследени от далечното минало. Основните аналитични инструменти, които Веблен виртуозно използва в това свое изследване, са понятията за показно безделие и показно потребление. С безпощадна проницателност той показва как пилеенето на усилия, време и средства постепенно е станало задължаваща социална норма и пример за подражание, с което поставя на изпитание икономическите устои на социалната ни система.