Течна дружба

„С „Течна дружба” Иво Инджев развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба” на България с Русия.“
Александър Леви, шеф на отдел Балкани в парижкия седмичник „Courrier International“ (медийна група Le Monde)
и кореспондент на френските медии в София

Тази книга можеше да бъде озаглавена:

„Ахилесовата пета колона“: заради уязвимостта на България от руската Пета колона;
„Дядо Иван Грозни“: заради робуването на един мит с грозни корени;
„Патриотични предателства“: заради абсурда българският патриотизъм да се мери с руски аршин;
„Рубликон“: заради продажниците, готови за рубли да преминат рубикона на предателството;
„Ядреналин“: заради инфарктния ядрен натиск върху България чрез проекта АЕЦ "Белене".

Избрах обаче „Течна дружба“, защото Петата колона в България се носи по течението на руското влияние, включително на вълните на течните руски суровини, които образуват наноси от корупция и организирана престъпност.

1. „Русофобия“ било да се критикува Русия.
2. „Дружбата от векове“ била вечна и свещена.
3. „Антифашизмът на комунизма“ - целта оправдава средствата.
4. Символиката на паметниците - руска кръв във вените на съветската окупация.
5. Оседлаването на България като руски троянски кон срещу днешна Европа.

Това са петте нападателни оръжия на Петата колона в България! Време е за самоотбрана!

„Тази книга се опитва да отмести поне малко канарата, притиснала България, върху която пише без право на обжалване: „Тук почива една история на безкористната дружба между два влюбени народа“. Подписът не се чете, закодиран е конспиративно. Но подозрително прилича на „Дядо Иван Грозни“. Грамадата от лъжи и фалшификации е толкова тежка, че е лековато да повярвам в успеха на едно самотно авторско усилие да я отмести. Но си струва опитът, защото, както пише руският публицист Игор Бунич, „няма по-лошо иго от собственото невежество!“ Нима и в 21-ви век искаме да сме герои от „Под игото“ - под игото на собственото невежество?“. 

♦  ♦  ♦  

Иво Инджев е роден в София през 1955 г. Завършва висше образование в Института за страните от Азия и Африка към Московския държавен университет със специалност „История“ и „Арабски език“. Владее английски, арабски, руски и немски език. От 1983 до 1987 г. е кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) в Бейрут. Оглавява БТА от 1990 до 1993 г. Бил главен редактор на в. „Експрес“ (1993 - 1994) и „Демокрация” (1994 – 1995).  През 2000 г. става водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в телевизия bTV. Предаването е свалено от ефир, а договорът му е прекратен няколко дни след излъченото на 8 октомври 2006 г. предаване, в което той споменава непотвърдена информация, касаеща тогавашния президент Георги Първанов. Дългогодишен автор на коментари за повечето печатни и електронни медии с национално разпространение в България, Радио свободна Европа и световната емисия на Би Би Си. Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. 
Автор на книгите „Мълчанието е злото“ (2009), „Президент на РъБъ“ (2010), „Ядреналин“ (2012), „Премиер на РъБъ“ (201З). Носител е на наградата на гражданите на Хелзинкския комитет „Човек на годината“ през 2010 г.