Тайсън Фюри: Зад маската. Моята автобиография

Когато започнах да пиша тази книга, тежах 177 кг, пиех здраво, мразех бокса и се борех с депресията. В онзи момент усещах само болка. Коланите, които бях спечелил, славата като шампион, осъществената ми мечта през 2015 г. – всичко това беше оставило у мен само студенина и празнота и те не ме напускаха. За малко да отнема собствения си живот.
Но две години по-късно съм признат от мнозина за номер едно в тежката категория. След завръщането ми от ръба, когато се срещнах с Уайлдър, аз съм в по-добра форма от всякога, а също и по-щастлив, с истинска цел в живота.
Някои хора си мислят, че ме познават от моите коментари в социалните мрежи в миналото, други се фокусират само върху спортната ми кариера, но се надявам, че с тази книга ще покажа на всички какъв съм в действителност.

Едно момче от Манчестър с ирландска кръв, родено три месеца преждевременно и тежащо по-малко от паунд при раждането – Тайсън Фюри (кръстен на Майк Тайсън, любимия боксьор на баща му) – неочаквано достига до върха на бокса. В неговия род бойните спортове са традиция от много поколения и докато изгражда кариерата си, Тайсън на практика изживява своята най-голяма мечта. Но тази мечта ще се превърне и в истински кошмар точно в мига на най-голямата слава – след мача с Кличко, когато шампионът затъва в депресия, алкохол, наркотици и мисли за самоубийство. 

Как боецът Тайсън успява да се справи с най-страшния си опонент – депресията, разказва лично той в тази книга, която разкрива човека, криещ се зад маската на професионалния боец.
 

Тайсън Фюри може и да е кръстен на Железния Майк, но напомня много повече на друг велик шампион. Разбира се, има само един Мохамед Али, но във Фюри сякаш присъства частица от тази харизма и непринуденост, от това специално „нещо“, каквото и да е то, което приковава вниманието и прави победите му да изглеждат толкова естествени.Най-важната битка в тази книга не е нито срещу Кличко, нито срещу Уайлдър, а срещу депресията. Ако се съгласим, че световният шампион в тежка категория има особен, почти митичен статут, че винаги е символ на нещо, дори без да го иска – тогава на какво е символ Тайсън Фюри? На себенадмогването. Той е примерът, който ти казва, че и ти можеш.
Иван Ланджев