Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никого

Издателство „Мария Арабаджиева“ представя на българския читател ново, богато илюстрирано луксозно издание на класическото произведение на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никого" в превод на Мара Белчева, под редакцията на Пенчо Славейков.

В приложението към книгата е публикувано прочутото есе на Пенчо Славейков – „Заратустра“, биографиите на Фридрих Ни;ше и Мара Белчева и есето на сестрата на Ницше, Елизабет Фьорстер-Ницше – „Зараждането на „Тъй рече Заратустра“. 

Ето как големия философ и културолог Исак Паси описва мястото на Ницшевото произведение в българския литературен живот:

„За българския читател от началото на 20 в. книгата откровение на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра“ се превръща в духовна реалност - част и участник в българския духовен живот. Само с това могат да се обяснят трите ѝ превода в сравнително краткия период на следосвобожденска България: на Д. Дечев от 1905 г. (на първите й две части), на Мара Белчева от 1915 г. и на Николай Райнов от 1919 г., който през 1938 г. претърпява второ, поправено издание.

Несъмнено най-ефектното и най-силно въздействалото от тези издания е осъщественото през 1915 г. от Хр. Г. Данов в Пловдив, на чиято внушителна титулна страница е означено „Преведе Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков” и чието мото посвещение от преводачката гласи: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен - 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“ Дори и само от това посвещение, израз на признателност, може да се разбере каква роля в българската култура Пенчо Славейков е отреждал на „Тъй рече Заратустра“, наречена от него „единствената книга, новото евангелие, Ницшевата Атина, неговия Акропол”.

Не са често явление книгите, които до такава степен са преставали да бъдат моментно увлечение и до такава степен са включвани в една чужда национална литература, тъй че не е никак чудно, че и написаното от Пенчо Славейков през 1910 г. есе възхвала за Ницше е озаглавено „Заратустра“.