Татко Мумин и морето

„... Муминтрол се събуди по изгрев слънце с чувство на паника. Беше затворен в спалния си чувал, сграбчен и задушен от влажна жега, нещо го държеше и не можеше да измъкне лапите си. Нищо не беше наред: лежеше в странен, кафяв сумрак и наоколо миришеше, както мирише дълбоко под земята. 
Сега той успя да отвори ципа. Около муцуната му се завъртя вихър от иглички и пръст, целият свят беше променен, а той беше напълно изоставен. Наоколо пълзяха кафяви корени - бяха навсякъде, прескачаха с големи крачки спалния чувал. Сега дърветата бяха неподвижни, но в мрака те бяха настъпили право към него. Дърветата в цялата гора бяха изтръгнали корените си от земята и го бяха прескачали, сякаш беше камък.
Кибритената кутия беше на обичайното си място, а до нея беше бутилката с боровинков сок. Но полянката беше изчезнала – нямаше я...”

Заповядайте в света на Муминтролите – симпатично семейство скандинавски троли. Ето ги – татко Мумин, мама Муминка и техния син Муминтрол. Бели, закръглени, с малки уши и лапички, с големи глави те живеят в своята къща в Муминската долина. Заедно с тях в долината живеят много чудновати същества - Сниф и Снусмумрик, а също и Снорк, госпожица Снорк, Мюмлата, Малката Мю и други. С всички тях ви очакват чудни приключения. 

„Татко Мумин и морето” е осмата от поредицата книги за муминтролите. 

В края на лятото в Муминската долина е толкова спокойно, че Татко Мумин се чувства неудовлетворен и ненужен. Той мечтае за своята младежка любов - морето и иска да отведе семейството си на един далечен остров, където да се грижи за тях и за светлината на морския фар. И ето че всички заминават. Но островът е доста негостоприемен и странен - фарът е изгасен и пазачът го няма, а единственият друг обитател е рибар, който не желае да разговаря с новодошлите. Както капак, привлечена от горящата светлина пристига и Мората. 

Животът на това ново и странно място принуждава членовете на семейство Мумини се справят с трудностите, всеки по своему. Муминтрол се опитва завърже приятелство с лекомислени морски кончета - доста неуспешно и с изумление установява, студената Мора не е толкова страшна, а просто е безкрайно самотна. Мама Муминка изпитва тъга муминската долина и родната къща. За да се справи с носталгията тя започва да рисува дома и своята градина по стените на фара и се крие от осналите. Изглежда само Малката Мю се чувства добре. Тя с възторг приема катаклизмите и е изключително дейна, когато става явно, че островът оживява и се движи нощем. А през цялото време Татко Мумин се опитва да разгадае морето, което толкова обича.

Преводът е дело на Анелия Петрунова, а изданието е с оригиналните илюстрации на Туве Янсон.