Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е изпратен да служи в отдалечен планински гарнизон с изглед към обширна северна пустиня. В началото отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно се оказва обсебен от магията на мястото и прекарва следващите трийсет години там, поддържан от напразната надежда, че един ден атакуващият враг ще му предложи миг на слава и удовлетворение.

Романът му „Татарската пустиня” излиза за първи път в Италия през 1940 г. Осем години по-късно е публикуван във Франция и оттам започва световната слава на Дино Будзати.

Сред произведенията му са сборниците „Шейсет разказа”, „Коломбър”, „Трудни нощи”, както романите „Големият портрет” и „Една любов”.

♦  ♦  ♦

Журналист, писател, поет, драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер – Дино Будзати не е човек само с едно призвание. Роден през 1906 г., той живее бурно и умира тихо през 1972-а. Опознава ужасите на Втората световна война, но описва не само онова, което се случва на бойното поле, а и живота на моряците от военния флот, страховете и мечтите им.

Будзати се озовава на фронта в Етиопия като кореспондент на вестник „Кориере дела Сера”. Проявява смелост, която дава основание на командирите му да го номинират за сребърен медал за храброст.