Тангра и неговият син

През тъмните средни векове в студените степи на аварска Панония се ражда момче, което ще направи България велика! Той е законотворец, обединител и завоевател. Той е кан Крум! Фигурата на владетеля изпъква ярко с качествата си на воин и с чисто човешките емоции, които носи в себе си. Тя е жива, пластична и реална. На базата на неизвестни досега исторически факти, романът пресъздава многопластовото и многоцветно платно на България в края на VІІІ и началото на ІХ век; връща ни към корените за произхода на прабългарите и хвърля светлина върху събитията, които ще направят държавата ни фактор на световната сцена.

"За кан Крум се знае и малко, и много, ако сравним известното за другите български владетели от епохата на метежите през VІІІ в. Наистина, кан Кардам е първият, който забелязва потенциалната сила на славяните и пръв протяга ръка за тяхното приобщаване. Няма почти нито един известен от изворите факт, който да не е намерил художествена интерпретация в романса на Кармен Мишу. Това го прави исторически обоснован и поражда доверие у запознатия със събитията читател във всички вариации на художествената измислица.

Много логично и убедително е описано израстването на бъдещия кан в обкръжението на аварския каган. Така внезапната поява на Крум в Плиска и последвалите събития, които го извеждат до върха, намират лесно обяснение в логически издържания разказ. Голяма сполука е образът на Алки, поставена в основата на Крумовия път към властта. Жените – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине, Севта – са представени с много емпатия, но и с подчертан индивидуализъм. Светът на мъжете е по-константен – воини, държавници, с изключение на Крум, който е вкаран в чисто човешките измерения с неговите пристрастия, любови и фанатичната му ненавист към предателството. Това мотивира издадените от него закони. Чудесно е разработена поантата с развалата на властта. Историята не познава самодържец, който да не е изкушен в една или друга степен от нея.

Твърде пестеливо и, колкото да е странно, убедително вкарвате мистичното и езотеричното, с мяра, която кара дори скептичният читател да приеме разказите, които могат да се възприемат и като съновидения или материализация на мисли и въображение.

Като професионален историк, трудно чета истории, чийто край и общата фабула на разказа познавам, но в случая бях заинтригуван и четях с интерес развоя на събитията и особено на личните драми."

Проф. Георги Бакалов