Тамерлан Велики

„Тамерлан Велики“ е епичен разказ за възхода на легендарния Тимур-Ленк от скитски пастир до император на Изтока. Пиесата изследва ренесансовата теза, че човек е автор на самия себе си. Тамерлан се самоизгражда чрез своята прекомерна воля за власт и чрез гигантското си безразличие към човешкото страдание. Оттук и шекспировската нееднозначност на героя, която превръща „Тамерлан Велики“ в двусмислен коментар върху хуманистичния проект за човека.

Кристофър Марлоу е бащата на английската трагедия. Ярък съвременник на Шекспир, смел поет и преводач, той утвърждава белите рими и създава неподправено, оригинално творчество. Смъртта му е забулена в мъгла, не по-малко мистериозни са слуховете и обвиненията, съпътствали живота му и създали в крайна сметка мита за Марлоу. Двамата с Шекспир са истинските „виновници” за разцвета на eлизабетинския театър. Не са случайни предположенията на различни изследователи, че Кристофър Марлоу е фактически автор на някои Шекспирови пиеси.

С „Тамерлан Велики“ Марлоу ни разкрива своето майсторство и класа като драматург, проправя и осветява пътя на великите Шекспирови произведения. Изданието на първия професионален драматург от Ерата на Елизабет се превежда за първи път на български език и само по себе си е сензация.