Пълно описание на продукта
От архивите: за Яворов и дейността му в Македония. Изданието съдържа пълния разчетен текст на списвания от поета вестник „Свобода или смърт” по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на м. февруари до края на м. април 1903 г.
„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) – „Хайдушки песни“, „Арменци“…
Непосредственият повод за появата на вестника „Свобода или смърт-Бунтовен лист” е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.
Става дума за ръкописен вестник, „печатан” е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника, не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.
Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия:
„И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх – ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес...”
Дълги години в българската историопис последното изречение „Поне така се нарича днес...” съзнателно е изрязвано от цитата.
Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” е с размери 27 x 40 см. Изданието включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София. Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева – правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. Изданието е в нейна памет.
Всички характеристики
Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
---|---|
Автор | Пейо Яворов |
Издателство | Книги за всички |
Година | 2023 |
Издание | Мека корица |
Брой страници | 112 |
Вид продукт | Документи и архиви |
Жанрове | Българска история, Публицистика |
Език | Български |
Националност | Българска |
---|---|
Размер на продукта | 20.5 x 26.5 x 2 cm |
Баркод | 9786197535440 |
ISBN | 9786197535440 |
Промоции | Онлайн панаир на книгата |
Размер на опаковката | 20.5 x 26.5 x 2 cm |
Домът на офертите | Книжарница |
Тегло | 0.3 kg |
„Книги за всички“ е създадено през 2018 г. Издава българска и европейска проза за деца и възрастни.
Една от основните му мисии е да развива интерес към четенето и книгите сред младите хора – чрез класически творби (Братя Грим, Шарл Перо, Вилхелм Хауф, Ханс Кристиан Андерсен) и актуални съвременни четива (като поредиците „Royalteen“ и „Патрик и Пенсионерския отряд“).
Представя превеждани на много езици автори, творящи в различни жанрове (трилъри, романтична и награждавана проза), като Уни Линдел, Гюнар Столесен, Хелене Флуд, Александър Прокопиев, Горян Петревски и други утвърдени творци като проф. Пламен Антов, доц. Роман Хаджикосев и проф. Ларш Свенсен.