Светлина от Изтока

Книга за далечната екзотична страна и за приятелството – по детски чисто. 

Захари Карабашлиев 

В книгата „Светлина от Изтока“ се преплитат традиционна символика и древна мистика с живата пъстрота и екзотика на съвременния китайски свят. Нов и красив свят, който пленява читателите със своите тайнства и многоликост. Остър ум и наблюдателност, изискан стил и изящна реч са основните качества на „Светлина от Изтока“. Изключително експресивна, авторката Наталия Бояджиева води разказа с тон на приятел, който е нетърпелив да опише пред нас тънкостите на далекоизточния културен ареал.

♦  ♦  ♦

Наталия Бояджиева е родом от Варна. Завършила е българска и руска филология в ШУ „Константин Преславски“. Работила е като препода- вател по български език и литература в родния си град, понастоящем журналист на свободна практика. Наталия Бояджиева е член на СБЖ – ДЖСП „Д-р Иван Богоров“, от март 2019 г. става член на АБУЖЕТ, а от септември 2019 г. е член и на FIJET. Автор на две книги: „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.

„Тук душата си почива“, казва Наталия Бояджиева… 

Така, умиротворени, ние тръгваме с нея към онази далечна и мистична земя – Китай, за да „съберем откъслечни парченца“ от голямата мозайка и да изградим фикцията си за непознатото. Фикцията на читателя на пътеписа винаги зависи от водача – от онзи, който разказва и пречупва през собствената си сетивност видяното. От Вергилий. Странно е, че в ерата на глобалната информация все още имаме нужда от човешката призма, от съвременния Вергилий. Защото все пак сме хора. Как бихме могли да видим невидимото без човешкия разказ? Мисля си, че само космополити (с богата обща култура, отворена сетивност и уважение към всяка религия и култура) могат да бъдат такива водачи. 

Авторката на книгата, която вече държите в ръцете си, е точно такъв човек. Наративът ѝ следва повествователната техника в съвременна- та проза, наречена „поток на съзнанието“: възприятията, чувствата и асоциациите в него се преплитат като конци с различен цвят и оформят… шевица. А в шевицата никога няма хаотичност. И аз тръгнах, бод след бод, по нея…