Спокойни дни в Клиши

Париж, 30-те години на ХХ век - животът е лек, бохемски, безгрижен, волността в изкуството и нравите набира скорост. Жените са много и все достъпни, всяко бистро предлага приключения. Безпаричието не води до затормозеност, а е тласък към изобретателност, повод за разнообразие и весели случки. А безделието е за твореца способ да събира жизнен опит чрез случайни срещи и връзки - забавни, трогателни, любопитни, остро еротични. "Спокойни дни в Клиши" по неповторим начин изразява и осмисля богатството на живота и неговите чувствени удоволствия.

Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение... Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.

Норман Мейлър

Хенри Милър е единственият писател с въображение и стойност, който се е появил сред англоезичните автори от последните години.

Джордж Оруел

Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.

Лорънс Дърел

Хенри Милър (1891-1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930 до 1940 живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта си някои от тях до 60-те години са забранени в САЩ и Англия. "Спокойни дни в Клиши" се издава за първи път у нас.