Sonnets. Shakespeare / Сонети. Шекспир (двуезично издание, меки корици)

55

Ни гробници, ни златни монументи
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и вдъхновен ти
над сметища от мъртви векове.
Войни ще сринат мрамор и гранит
и Арес много кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи изтрит,
но споменът за теб ще оцелее.
И ти над смърт и гибелни вражди
ще продължиш, достоен за възхвала,
потомството и теб ще награди
със слава, вековете надживяла.

И ти ще чуеш – в моите творби –
как Втората тръба ще протръби.

Навсякъде по света 400-годишнината от смъртта на Шекспир е повод за нови тълкувания и поредни преводи на Великия бард. Сонетите на Шекспир си остават един от върховете на сонетната традиция, и то не само в Англия. Те са паметник, едно от чудесата на литературното наследство на човечеството.

Сто петдесетте и четири сонета на Уилям Шекспир не са престанали от четири века насам да омагьосват читателите и да вълнуват критиката както със своята красота, върховен израз на поетическото елизабетинско изкуство, така и със своята загадъчност. Присъщо на съвършеното творение в музиката, както и в поезията е, че позволява безкрайно число прочити и преводи.

Слeд първия превод на Владимир Свинтила, станал особено популярен, след изискания и ярко физиономичен превод на Валери Петров, след останалия без отзвук превод на Борис Мархолев и превода на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски демонстрира качествено нов подход при претворяването на оригинала. Той пристъпва към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички големи майстори на сонета: от Франческо Петрарка през Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле до символистите и някои съвременни поети. Докато предходните преводи един след друг еволюират към все по-голяма точност, Кирил Кадийски тръгва от точността и се движи по посока на истинската поетичност. На базата на абсолютната вярност на оригинала той твори поезия, която да е адекватна на Шекспировото светоусещане, немислимо извън контекста на неговата епоха.

66

Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?

Шекспир е поет пар екселанс, но представите, изградени за него през вековете, постепенно изместват акцента към известно разкрасяване и заглаждане на характеристиките на оригинала. Под привидната грубост на шекспировата поезия се крие неподправена поетичност. Достойнство на този нов превод на Сонетите е, че той възстановява първичната красота на оригинала. За него проф. Людмил Димитров в послеслова към изданието казва:

„Преводът на Сонетите на Шекспир е най-отговорният преводачески проект, най-високото художествено стъпало и безспорно постижение на Кадийски. Сам автор на оригинални експериментални сонети в личното си творчество, преводачът демонстрира виртуозна стихотворна техника и в подстъпа си към 154-делния корпус се ръководи от най-новите открития в шекспирознанието. Така, за разлика от известните досега подходи към Сонетите, тук Кадийски предприема не толкова превод-преизговаряне, колкото превод-пресътворяване на заложения в тях нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език.“

130

Очите ѝ, уви, не са звезди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;

но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.