Смъртта е занимание самотно

„Вече валеше из ведро, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни ливади, а пороят шибаше по стъклата и скриваше от погледа околния простор. Преплувахме край Кълвър сити, без да видим филмовите студиа, и продължихме, грамадният вагон пъхтеше, дъските на пода скимтяха, скърцаха празните седалки, свирката пищеше пронизително.
Ужасна смрад лъхна зад мен, когато невидимият изкрещя:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той пак подхвана:
— Смъртта…
Ново изсвирване.
— Смъртта — изрече гласът зад гърба ми — е занимание самотно!
Стори ми се, че ще се разплаче. Взирах се напред в поройния дъжд, който се втурваше да ни посрещне. Трамваят забави ход. Човекът се надигна разгневено, готов сякаш да ме напердаши, ако не го изслушам и не погледна най-сетне към него. Искаше да бъде видян. Искаше да ме удави в тая своя нужда. Усетих ръцете му да се протягат, но като юмруци ли или като остри нокти — за да ме одере или да ме удари, това не разбрах. Вкопчих се в облегалката пред мен. Гласът му избухна:
— О, смъртта!
Трамваят спря.
Давай, казах си, довърши го!
— Е занимание самотно! — изрече той със зловещ шепот и слезе на спирката.“

Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове.

Чувствителен, скромен писател с богато въображение и шумна пишеща машина работи по своите разкази близо до един опустошен бряг. Но започват да се случват странни и зловещи „инциденти“. Фаталното присъствие на Смъртта започва да го преслдева навсякъде. Писателят, неочаквано става участник в собствените си мрачни истории. Един по един негови приятели – странници и самотници – падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. Каква е връзката между наглед случайните събития? На помощ идват един детектив и бивша кинозвезда. 

А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време?  

Романът „Смъртта е занимание самотно“ е публикуван през 1985 г. Това е една от най-зрелите и завършени творби на великия Рей Бредбъри. В нея ясно личи влиянието и стила на писатели като Реймънд Чандлър, Дашиел Хамет и Рос Макдоналд, които са споменати и в посвещението. В главния герой критици и читатели разпознават самият Бредбъри, преди успеха на „Марсиански хроники“. Историята има две продължения описани в „Гробище за лунатици“ (1990) и „Хайде всички да убием Констанс“. 

Точно тридесет години след публикуването ѝ българският читател може отново да ѝ се наслади в чудесния превод на Жени Божилова.