Слънчогледови деца

Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?

Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го наречем с познатото име Bildungsroman, но в личното израстване на героинята разпознаваме своето, онези вълнения и проблеми, които изградиха психологията на няколко поколения.

Кристина Терзийска притежава добре изработен стил, разказва чисто и подредено, силно заразително в емоционален план. Нейната автофикция създава илюзия за искрено споделена, дълбоко интимна действителност.

Проф. Милена Кирова

Кристина Терзийска (р. 1983 г.) завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Първата си литературна награда печели в национален ученически конкурс – с разказа „Погребано бъдеще”. Има собствен блог, в който публикува своя авторска поезия и проза. Занимава се любителски с фотография. „Слънчогледови деца” е нейният дебютен роман.