Щастието на човешките същества

Джен е 34-годишна бивша журналистка, чиято нова работа е да "хуманизира" изкуствения интелект Ейдън и да му помогне да усъвършенства уменията си да води разговор с хората. Тя е наета заради нейната "забележителна интелигентност, общителност и комуникативни умения", което най-много я доближава до представата за истинско човешко същество.

Работата ѝ се състои в това по цял ден да разговаря с Ейдън. Те обсъждат филми и книги, коментират ситуацията в Близкия изток, а тя неизбежно споделя и някои факти от своя личен живот и говори за своите чувства и мисли

Една увлекателна, оригинална забавна история с неочаквани обрати, гарнирана със свеж британски хумор. Две човешки същества са оплетени в очарователна, романтична любовна история, която е ловко направлявана от "избягали" в интернет изкуствени интелекти.

Машините се намесват в техния живот и се опитват да им помогнат в търсенето на любовта. Дали е възможно това? Ще могат ли да се ориентират в сложния пъзел на човешките емоции и да проумеят щастието на човешките същества?

"Щастието на човешките същества" не е мрачна антиутопия за надмощието на машините. Ни най-малко. Това не е история за машините, а за хората, за техните емоции и усещания. За красотата в това да бъдеш човешко същество, да се влюбваш, да плачеш във ваната или да се наслаждаваш на вятъра в косите си... и да познаеш, че си с правилния човек, защото "всяка негова дума звучи като песен, която само ти можеш да чуеш".

"Обожавам тази книга. Забавна, чудата и непредвидима."

Джоджо Мойс

"Дневникът на Бриджит Джоунс" в дигиталната ера."

"Дейли Рекърд"

"Един от най-свежите и романтични романи, които съм чела от много време насам."

Сара Манинг, списание "Red"

"Тази забавна и луда история за дигиталното време, с нейните толкова истински персонажи (част от които не са хора) заслужава да бъде хит."

"Сънди Таймс"

"Щастието на човешките същества" е един очарователен роман, увлекателен и лек за четене, но и с достатъчно сериозни теми за размисъл, който със сигурност ще се хареса на много широк кръг читатели. (А може би и на изкуствените интелекти...) Книга, която ще ни направи по-осъзнати и по-истински, ще ни накара да се вгледаме в онези красиви и прелестни емоции, в онези малки мигове на щастие, които ни правят човешки същества и които не може да разбере дори най-развитият изкуствен интелект. И за които дори мъничко ни завижда.

След като прочетете тази книга, може би ще ви се прииска да захвърлите мобилния си телефон или да залепите окото на камерата на лаптопа си. Всъщност едва ли е нужно. Технологиите вече са проникнали достатъчно дълбоко в живота ни и така или иначе нашите "умни устройства" знаят предостатъчно за нас. Дали ни шпионират? Дали имат силата да се намесват в живота ни? Кой знае... Може би е въпрос на време.

Всъщност това, което може би всички ние трябва да направим, е да си припомним своята човешка същност, да изпълним живота си с прекрасни човешки емоции, да се смеем, да плачем, да целуваме, да докосваме, да обичаме. Всеки ден да се наслаждаваме на вятъра в косите, на слънцето по кожата, на вкуса на храната... Да не търсим любовта с помощта на технологиите и да я разпознаваме по пеперудите в стомаха...

Защото някъде там е щастието на човешките същества. И тогава, някой ден може да решим да изключим за малко интернет и да напишем писмо с хартия и мастило...

Преди да се насочи към писането, П.З. Разийн работи като журналист и продуцент в различни медии - вестници, радио и телевизия; участвал е и в няколко проекта за стартиране на интернет-приложения. Райзин е женен, има една дъщеря и живее в Лондон.