Шестото измиране

„Хората са загубили способността си да предвиждат какво ги чака и да го предотвратяват – и в крайна сметка  ще унищожат Земята.“
Алберт Швайцер

През последните 500 милиона години са отчетени пет масови измирания, помели внезапно и драматично живота на Земята. Учени по цял свят в момента наблюдават признаците за шестото измиране, предполагаемо по-смъртоносно дори от астероида, виновник за изчезването на динозаврите.  

В своето изключително изследване американската журналистка Елизабет Колбърт търси отговор на въпроса чака ли ни масово изтребление, причинено не от друг, а от самите нас. „Шестото измиране“ (с подзаглавие „Неестествена история“) е удостоена с „Пулицър“ за 2015 г. в сферата на документалната литература. Това е книга, която ни кара да преосмислим какво означава да си човек.

Колбърт проследява историята на Шестото – може би фатално за хората – измиране, за което виновник е не друг, а самият Homo sapiens. Авторката разказва за редица видове, безвъзвратно изчезнали от лицето на Земята (американският мастодонт, безкрилата гагарка, амонитът, изчезнал заедно с динозаврите в края на креда и др.); началото на криволичещата история на тази история е положено с труда на френския естествоизпитател Жорж Кювие. Фактите от миналото се допълват и от факти от настоящето: все по-фрагментираната амазонска дъждовна гора, бързо затоплящите се склонове на Андите, външните участъци на Големия бариерен риф…

Достоверността на написаното е гарантирана: Колбърт се е включила в експедиции и е посетила изследователските станции на дестинациите, за които пише. Не е необходимо да посетим обаче тези критични точки, за да се убедим в истинността на написаното от нея. Тя дори отделя глава, в която описва измиране, случващо се съвсем буквално в собствения ѝ заден двор, а може би и в нашите домове…

В предговора на книгата Колбърт сочи: „Измирането по принцип е зловеща тема, а масовото измиране е в пъти по-страховита. То  също е и увлекателна тема. В следващите страници ще се опитам да ви предам и двете усещания: възхитата да научаваш подробностите и в същото време ужасът от наученото. Надеждата ми е читателите на тази книга да я затворят, оценили както трябва наистина изумителния момент, в който ни се е паднало да живеем.“

Елизабет Колбърт е дългогодишен сътрудник на „Ню Йоркър“ и „Нашънъл Джеографик“. Позовавайки се на множество научни дисциплини, тя ни представя една история на изчезващите пред очите ни видове – още по-смразяваща предвид факта, че, изглежда, вече е неотвратима... Историята за масовите измирания е поднесена с хаплив и честен до болка хумор, което засилва още повече чувството, че разгръщащият се пред очите ни кошмар не е просто лош сън, който ще свърши ей сега.  

Именно шестото измиране вероятно ще е заветът на хората, разкриващ нашата същност като вид. Наистина: по делата ни ще ни познаете... Съдържанието е допълнено и с повече от любопитен снимков материал… „Шестото измиране“ е определена за една от 10-те най-добри книги за 2015 г. в класация на „Ню Йорк Таймс“. 

„Векове минават и чак в настоящето започва да се случва нещо.“
Хорхе Луис Борхес