Сговор на глупци

„Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински“, или единствен по рода си – за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус. Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да извърши най-върховната обида към себе си – да си намери работа. Със своите безумно смешни и трогателни приключения в свят, с който няма намерение да се помирява, Игнациус Дж. Райли е литературно явление, което трудно се поддава на определение.

Джон Кенеди Тул е роден през 1937 г. в Ню Орлианс, Луизиана. Приет е със стипендия в университета „Тулейн“ едва на 16 години, когато пише и първия си роман „Неоновата библия“. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет и преподава в колежи в Ню Йорк и Луизиана. През 1969 година Тул слага край на живота си, но единайсет години по-късно, през 1980 година, започва животът му в света на литературата с публикуването на романа „Сговор на глупци“, за който е удостоен посмъртно с наградата „Пулицър“.