Север

Един свят, по-опасен от Долината на смъртта и по-тежък от мексиканските каньони

Скот Юрек е един от най-популярните и обичани ултрабегачи в света. Познат със забележителната си издръжливост и бързина, той завършва първи в почти всички елитни ултрамаратони. Но след като две десетилетия се състезава, тренира, изнася речи и пътува за срещи с феновете си, Юрек усеща нуждата да открие нещо ново. Той се впуска в едно невиждано предизвикателство, което ще го доведе до неизменно израстване като личност и като спортист - поставянето на нов рекорд за време по Пътеката на Апалачите.

Когато тръгва през пролетта на 2015 г., Юрек очаква тежък терен, сурово време и неизбежни травми. Ще трябва да изминава по 80 километра на ден, всеки ден, за почти седем седмици. Той знае, че ще достигне пределите си, че удобството и почивката ще са рядкост, но не може да си представи физическата и емоционалната цена, които пътешествието ще изиска да плати, нито пък наградите, които ще му предостави.

Този изумителен разказ за неумолимия дух и преобразяването на личността ще вдъхнови и мотивира не само бегачите, но и всеки, който е готов да преследва мечтите си.

Скот Юрек е един от най-великите бегачи на всички времена, с многобройни победи в "Спартатлон" (245 км), "Хардрок" (160 км), "Бадуотър" (216 км) и Западни щати (160 км). "Нешънъл Джиографик" го обявява за "приключенец на годината", а "Спортс Илюстрейтид" го нарежда сред 50-те спортисти в най-добра форма. Автор на бестселъра на "Ню Йорк Таймс" Яж и тичай, Юрек участва и в книгата Родени да тичат и се появява на страниците на "Ню Йорк Таймс", "Ю Ес Ей Тудей", "Уолстрийт Джърнъл", "Тайм" и "И Ес Пи Ен". Живее в град Боулдър, Колорадо, заедно със съпругата си Джени и дъщеря им Рейвън.

Откъс

Къде е той? Вече трябваше да е пристигнал.

Още преди час трябваше да е излязъл от горския гъстак и да се срещнем на това кръстовище. Цял ден вали като из ведро, същински потоп, и аз не знам дали не си е изкълчил глезена в калта или пък е паднал лошо и сега чака на някоя скала да го намеря. Неслучайно го наричам Голямата мечка, защото постоянно закача грамадните си стъпала 45-и номер по корени и камънаци, запращайки 188-сантиметровото си тяло на земята като тромава мечка. И все пак навярно заради 20-годишния си опит в бягането по горски пътеки някак си успява да избегне сериозни наранявания. Но може пък късметът най-сетне да му е изневерил.

За последно го видях при пролома Самс, където забелязах, че съвсем леко накуцва, но не обърнах особено внимание, защото всяка сутрин беше схванат като дъска, докато мускулите му не се отпуснат към обяд. Според изчисленията ни трябваше да покрие 21,6 километра от пътеката до пролома Спайви за не повече от четири часа при постоянна скорост от 6,5 км/ч. Но през последната седмица започнах да забелязвам, че всяка отсечка отнема много повече от очакваното и че дори и на него му е много трудно да поддържа тези 6,5 км/ч.

По Пътеката на Апалачите (ПА) е известен като Ел Венадо, или "сърна" на испански. Това е тотемното животно, което му отреди покойният Кабайо Бланко в Медните каньони заради специфичния начин, по който бяга...