Семейство Мейзга

„Семейство Мейзга“ разсмива и в книга!

Приключенията от унгарския сериал – култови и за четене

Най-щурото семейство отсам Желязната завеса се завръща! Счетоводителят Гейза Мейзга и благоверната му Паула, заедно с шантавата им щерка Криста и изобретателното синче Аладар ще ви се изтърсят след броени дни. Този път няма да влязат през телевизора, както го правеха през 80-те години на ХХ век в култовата поредица на унгарската телевизия „Семейство Мейзга”, а ще се промъкнат лист по лист между кориците на новата книга на издателство „Лист”. Съседът Мариш неизменно ще ги държи под око и ще се намесва в ключовите моменти на действието – точно както го прави и в анимационното филмче на Йожеф Ромхани и Йожеф Неп. Тук е и човекът с антенките от XXX век Емзеперикс.

Амбициозното издателство пуска за първи път в България приключенията на фамилията във формат за четене в превод на Ержи Марковска и с оригиналните изображения към сериала. Автор на хрониката с картинки от малкия екран е Риго Бела, а илюстрациите - на Бела Терновски, Лайош Чакович и Миклош Вейгер.
През 80-те години, когато поредицата неколкократно се излъчваше у нас, улиците опустяваха, а след всеки нов епизод диалозите тутакси влизаха в речника на средностатистическото българско семейство.

Заклетите фенове на анимацията едва ли са забравили репликата: „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, произнасяна ту с гняв, ту със самосъжаление, ту с примирение. Сега ще попълнят колекцията си с още бисери на фамилия Мейзга.

Сред страниците читателят ще открие любимите истории „Дистанционен сервиз”, „Автотормоз”, „Мозъчен стимулатор”, „Оранжерия-гигантерия”, „Времеразширителят”, „Космическо пътешествие”. Накрая авторът Бела Риго е написал и писмо, в което се обръща както към зрителите опреди близо 40 години, така и към техните деца и внуци. Какво пише там ли? „Дай паричка, ще ти кажа!”.

Гейза Мейзга веднага се сеща, че този човек също е палач, дори да е пенсиониран.
– Паула, давай да бягаме!
– А съкровището?
– Предпочитам да работя извънредно...
– За какво ми трябваше... – пъхти Паула. – Да бях се омъжила за Пища Хуф-Хуф-Хуфнагел!