Седем добри години

Етгар Керет отново е тук. 

Нов сборник в любимата поредица „Кратки разкази завинаги” на ИК „Жанет-45” под редакцията на Нева Мичева.
Сборник, събрал:  „Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество.” (Estandarte)

” представя на едно място фейлетоните на израелския писател, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а.

Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...”

Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на летища, музеи, болници, мустаци, литературни четения, бомби, сирени, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.  

„Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините.”  
El placer de la lectura

„Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре.“
Publishers Weekly

„Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна... Без значение дали Керет пише „истински” или „художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане.”  
Biographile

„Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние... и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия.”  
RSI  

„Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота.”
La Libre

Преводът от английски е на Милена Варзоновцева, оформлението е дело на Люба Халева. В галерията може да видите предговр от автора специално за българските читатели.