Съучастие в престъпление. Теория и съдебна практика

Съучастието поражда едни от най-сложните проблеми на наказателното право. Нормите на общата и на особената част на НК, които регулират задружното престъпно поведение, образуват правния институт на съучастието. Той има определена структура и функции. Вътре в института на съучастието протича специализация – „разделение на труда“ между общите и специалните норми. Специализацията на нормите обслужва диференциацията на наказателната отговорност за задружна престъпна дейност.

За редица престъпления НК предвижда по-тежка отговорност, ако деянието е „извършено от две или (група) лица. Посредством емпирично социологическо изследване е установено, че тези норми на особената част на НК обхващат само съизвършителството. А проявите на съучастие в тесен смисъл (подбудителство и помагачество) следва да се квалифицират по основния състав на престъплението във връзка с общите норми за съучастие чл. 20–22 НК.

В първия, теоретичен дял на книгата, се разглеждат следните теми:

• Параграф 1. Обща характеристика на съучастието;
• Параграф 2. Правният институт „съучастие“;
• Параграф 3. Особени форми на задружна престъпна дейност;
• Параграф 4. Обхват на нормите на НК относно „престъпления, извършени от две или повече лица“ (емпирично социологическо изследване).

Втората, практическа част на книгата съдържа 125 решения на Върховния касационен съд относно съучастието в престъпление. Решенията са систематизирани по основните въпросина съучастието .