Сараевско Марлборо

„Сараевско Марлборо“ разказва за „нормалния живот при ненормални обстоятелства“.

„Няма нито един вестник, нито една телевизия, които да са съумели да ни покажат сараевската драма с подобна наситеност.“
L’Espresso

В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната.

В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия. 

Сборникът излиза през 1994 г. и носи на Йергович международната литературна награда за мир „Ерих-Мария Ремарк“ и хърватската „Ксавер Шандор Джалски“. 

„Със стил, в който лиризмът се редува с анатомична хладина, Йергович разказва историите на редови граждани, ненадейно заварили фронтовата линия под прозореца си, в училище, на пазара или като кошмарно присъствие, което се вмъква между съседи и дори между отколешни приятели и съпрузи...“ Avvenire

„За наш късмет Йергович не е от онези, които съзерцават гробовете. Голямата му грижа са живите и в този сборник с разкази за Сараево и неговите жители той ги описва със сериозността, чувствителността, неординерния ум и деликатния хумор на майстор на кратката форма.“
The New Republic

„Сараево на Йергович е Спун Ривър, разкъсан от войната, и една причините за това е, че тук е разказана не толкова жестокостта, колкото мъката. Във всяка история личностите се превръщат в персонажи и обратно в личности. Авторът за миг ги изважда на сцената на една литература, която уталожва краските и очертава контурите на “малките” събития и “малките” хора...“
Il Sole 24 ore

 „За мъчното снабдяване с вода във военно време, за радостта да откриеш любимия си бар непокътнат, за чуждестранните журналисти и бежанския поток... Йергович е като външен наблюдател, който обича града си, ясно разбира цялата му сложност и ни описва как той самият и другите са живели и умирали през войната.“
Geist

♦  ♦  ♦

Миленко Йергович е сред най-нашумелите и превеждани писатели на южнославянските литератури. Роден е през 1966 г. в Сараево. Завършва литература в Сараевския университет. През първите шестнайсет месеца на последната война в Босна работи като кореспондент за хърватските медии от обсадения град. След това се преселва в Загреб, където живее и твори и до днес.
Автор е на дванадесет романа, на повести и новели, няколко стихосбирки, сборници с разкази, кратка проза и есета. Активно пише литературна критика и поддържа личен електронен сайт за литература. Негови книги са преведени на почти всички европейски езици и на фарси. Българските читатели го познават от сборника „Мама Леоне“ (ИК „Жанет-45“, 2014), романите „Буик Ривера“ (ИК „Панорама груп“, 2011) и „Орехови двори” (ИК „Летера“, 2015).