Сълза от изгрева

Потомка на две известни фамилии, Елена Мутева е родена в Кало­фер. Търговските дела на баща ѝ отвеждат семейството в Пловдив. Тук е първият ѝ досег с възрожденската ни интелигенция. През чумавата 1837 г. фамилията се мести в Одеса. Не след дълго родителите на Елена умират. Грижите за осиротелите деца поема дядо ѝ, а по-късно – чичовците ѝ. По това време домът на Тошкович е център на българската емиграция и на одеската интелигенция, посещаван от Найден Геров, Ботьо Петков, Добри Чинтулов. Тук се водят разговори за учебното дело, за поезия и изкуство. Плод на дълбоките чувства към Елена Мутева е и първата поема на Найден Геров „Стоян и Рада“, посветена на девойката. Обкръжението подтиква Елена да твори – стихотворенията ѝ, достигнали до нас, показват един безспорен талант.

Не успяла да последва Найден Геров, тя страда от раздялата, докато се среща с младия Григорий. Любовта ѝ дава нов подтик за творчество, но едва 25-годишна тя е покосена от туберкулоза.

Базиран на малко известни факти, изпъстрен с богат етно­граф­ски материал, написан на чист и увлекателен език, ро­манът създава един убедителен образ на Елена Мутева – свет­ла личност, останала в историята ни като първата бъл­гарска поетеса.

♦ ♦ ♦

Атанаска Петкова-Нанева е родена в град Стамболийски. Възпитаничка е на Руската езикова гимназия в Пловдив. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“. Дългогодишен директор е на музея „Христо Ботев“ в Калофер, била е организационен работник и общински служител в община Карлово. Творчеството ѝ е свързано с периода на Българското възраждане, което е тясната й специалност. Има 14 издадени книги.