С призрачния влак през Ориента

Трийсет години след епичното пътешествие, описано на страниците на превърналата се вече в класика творба "Големият влаков базар", най-успешният автор на пътеписи в света изминава отново близо 45 000 километра, прекосявайки Източна Европа, Централна Азия, Индийския полуостров, Япония и Сибир.

Преди няколко десетилетия със своя разказ за голямото пътуване с влак из Азия Пол Теру буквално постави основите на съвременния пътепис. Трийсет години по-късно описаният от него свят е преживял разтърсващи промени.

Съветският съюз се разпадна, а Китай бележи възход; Индия процъфтява, докато Бирма се задушава под управлението на диктаторски режим; Виетнам се радва на просперитет след хаоса, който американците създадоха там по време на предишното посещение на Теру. И никой не е в състояние да улови по-добре тъканта, гледките, ароматите и звуците на този променящ се пейзаж от Пол Теру.

Неговата одисея го превежда през Източна Европа, все още изтрезняваща от годините на комунистическо управление, през разтърсваната от напрежения, но радваща се на благополучие Турция, към Кавказ, където Грузия куцука назад към феодализма, докато съседен Азербайджан се наслаждава на подхранвания от нефтените находища капитализъм.

Теру описва тези свидетелства от първа ръка, пътувайки също като местните жители - в задушни влакове, раздрънкани автобуси, съмнителни таксита или пеш, със затънали в калта ходила, - натъквайки се на уникални приключения: от срещите с литературни знаменитости (като спаринга с проницателния Нобелов лауреат Орхан Памук) до такива с разпуснати спътници (като изтърпяването на едноседмичен запой по Транссибирската железница).

И навсякъде, където отиде, благодарение на ненаситното си любопитство и безпогрешен усет за детайла, той не престава да се вдъхновява, просвещава, образова и забавлява.

Преводът е дело на Радостин Желев.

Теру се връща по пътя, извървян преди 33 години, оценявайки с проницателния си поглед и бескомпромисен език какво се е променило и какво не в хората и културите, които е срещнал, когато е бил на 30.

Чикаго Трибюн

Великолепна. Никой друг не може да пише с прямотата и задълбочеността на Теру, а описанията му ме накараха да искам да хвана първия самолет за Истанбул (и, разбира се, за много други от местата, които описва). Особено ми хареса призрачният мотив, мотивът за духовете, сенките и невидимите присъствия, които прехвръкват през разказа, придавайки му полуреално и призрачно измерение, каквото не съм срещал у нито един друг пътепис.

Пико Айер

Теру странства из места, които дори не биха хрумнали на повечето автори на пътеписи, като Виентян ("задрямал град на двата бряга на калната река, прочут с евтината бира") и Пном Пен ("мърляв, доста разнебитен... като покрито с белези човешко лице, по което личат следи от жестоко минало"). Освен това не престава да спори мислено с книгите, които чете, докато пътува, както и със своите съвременници ("Чатуин никога не е пътувал сам", отбелязва критично той; същото важи и за "любимия" на Теру Найпол).

Kirkus Reviews

Пол Теру е американски пътешественик и писател, роден в Медфорд, Масачусетс, през 1941 г. Публикува първия си роман, „Уолдо”, през 1967 г. Автор е на романите „Брегът на комарите”, „Моята тайна история”, „Другият ми живот”, „Коулун Тонг”, „Ослепителна светлина”, а съвсем наскоро издаде и романа „Сюитата „Елефанта”. Сред най-известните му пътеписи се открояват „На гърба на железния петел”, „Големият влаков базар”, „Старият патагонски експрес”, „Маниак на тема чист въздух” и „Сафари „Черна звезда”. Участвал е в съставянето на сборника „Най-добрите американски пътеписи” и сътрудничи на различни списания като „Ню Йоркър” и други. Дели времето си между Хаваи и Кейп Код.